В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
Стихосбирката предлага класически поеми и песни, в които читателят бива хванат за ръка и поведен от авторката в света на нейното сърце - свят на близост до Бога и неговото слово. Красимира Верен Ненова е родена през 1944 г. По професия е машинен инженер. Пише стихове, музика и текстове за песни. "Слушай! Ах, ти нищо не можеш да чуеш, та тя говори със своя небесен Баща! В миг дори и щурците престават да пеят. Вятър спира да шушне в леса."откъс от стихотворението "Молитвен час" ... |
|
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев: "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
|
Българска критика за унгарски книги - 2000 - 2010. Съставител - Пламен Дойнов. ... Книгата съдържа български критически текстове за унгарски книги, издадени в България през първите десет години на XXI век. Включени са близо петдесет рецензии, които не просто регистрират появата на нови унгарски заглавия, преведени на български език между 2000 и 2010 г., а ги четат отблизо, тълкуват ги, поставят ги в различни контексти. Сред авторите на подбраните текстове присъстват едни от най-проницателните съвременни български критици - наблюдатели и анализатори, които изграждат образа на българската критика от началото на века. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
|
"От Върха на писеца капе небе". Това е поезията на Виолета Воева - модерна, разпознаваема заради неочакваните и запомнящи се образи. Изчистена от излишни думи, без насилие върху редовете, тя е далеко от клишетата и познатите метафори. Толкова различни цветове осветляват отвътре куплетите, толкова мелодии - на славеи и щурци озвучават "часа на любовта", че книгата е истински "дом за птици". А "скулптурите от слънце, изваяни върху Партеноните на сезона", създават усещането за рисунки на майстор. "Отворен финал", заради свободата - синоним на летенето." Иван Цанев ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
