В тази книга има върхове и падения, успехи и разочарования. Всичко, което ще прочетеш, написах с желание да споделя с теб пътя си от малките асфалтови игрища до големите световни стадиони. Вижданията си за футбола, но и за живота. Мнението си по различни теми и отговорите на доста въпроси. Срещите си с интересни хора, със световни звезди и гениални футболисти. Сблъсъците си на терена и извън него. Всички препятствия, които прескочих, за да успея - по начина, който познаваш! Моята история не е измислица, написана е в съавторство с истинския живот, и както често става в него, някои от ситуациите нямат щастлив край! Но ... |
|
|
Откровения на трийсет и трима французи."Не съм писателка. Писатели са Достоевски, Екзюпери, Георги Господинов... – творци, озарени от Божията искра. Журналистка съм (съответно, безкрайно любопитна) – лудо влюбена в професията ми. Моят репортерски инстинкт ме хвърли към първата ми книга – Бог ръка ми е подал (2003). Втората – Щастлива емигрантска песен няма (2012) – съдържа 27 разговора с политически бегълци от комунистическа България. А в тази, третата, има още 33 диалози – най-вече със световни знаменитости. Тези интервюта не са всичките, които съм направила. Има още, още... А голямата ми страст е разследването. ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
Някъде в Южна Америка... Дали наистина това е Той? В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му - като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, ... |
|
|
В Можеш още сърце ще прочетете за една приказка с (не)очакван край. За двама души, които тръгват в различни посоки. Какво остава след като любовта си отиде?"Питаш ме: Ще се омъжиш ли за мен, казвам хиляди пъти Да!. Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах. Ти си най-красивото нещо, което съм виждала, искам да видя живота само с теб. Трябва да махна пръстена от ръката си, връщам ти го обратно. Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания." Цвета Тодорова "Днес чух една жена да казва: Не заслужавах всичко това, което той ми причини, но ще го преживея. Не съм се чувствала по-разбрана от ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Изданието е двуезично на български и немски език. Съставител: Мария Славчева. ... "Понякога геният... се гмурва в най-горчивия край на своето сърце."Това са думите подчертани в последната книга, която Паул Целан (1920 - 1970) чете. Чувствата, разпръснати межди мислите, отчужденият език, историческата травма от Втората световна война... Отправните точки, от които може да се чете творчеството на Целан, един от най-изтъкнатите немскоезични поети на XX век, не могат да бъдат изброени. Настоящата антология, подготвена по повод на 100-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта му, предлага нов превод на ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
Страхът те възбужда, нали? Ерика Казваха ми, че сънуваш това, за което сърцето ти мечтае. Но кошмарите са моята истинска страст. Неговото име е Майкъл Крис. По-големият брат на моя приятел е красив, силен и абсолютно ужасяващ. Звездата на колежанския отбор по баскетбол сега е станал професионалист... и изобщо не му пука за мен. Но аз го виждам. Чувам го. Нещата, които прави, тайните, които крие. Години наред не мога да откъсна поглед от него. Сега и аз отивам в колеж - в неговия град. Три години не сме говорили за онази бурна вечер в Нощта на Дявола, когато се случиха страховити събития. Време е той да ме забележи. ... |
|
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
|
"...доколкото познавам нашата и чуждата литература, никой не се е опитвал да направи поезия от науката - да извлече образи и чувства от най-абстрактните нейни понятия, които също така дълбоко вълнуват, трогват, навеждат на размисъл, както тия в класическата поезия. Трябва да заявим, че точно в това се състои новаторството и приносния характер на стиховете на Православа (Румяна Лазарова)! И нещо друго - много по-важно, като истинско изкуство, стиховете обсебват и ума, и сърцето на читателя и го повеждат по пътя на нравственото и религиозно съвършенство - по пътя към Бога..." Любен Лазаров ... |
|
|
Поезията на Андрей Германов е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в нея прозвучават трагични нотки, то е, защото истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешна борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. Томът съдържа избрани стихотворения и четиристишия, редове от биографията и статии от Чавдар Добрев, Любомир Левчев и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост."Макар в един стих поетът носталгично да заявява: "Ще ме откривате, но късно: когато ... |
