Преработено и допълнено издание. ... Най-важните административноправни процедури, вътрешни актове и приложни документи, свързани с: Възникването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение; Работното време, почивките и отпуските; Поддържането на трудовия архив и създаването на единни електронни трудови записи на работниците и служителите; Специалната закрила на някои категории работници и служители; Колективното трудово договаряне и уреждането на индивидуалните и колективните трудови спорове; Информирането и консултирането на работниците и служителите; Изплащането на гарантирани вземания на ... |
|
Ана Ахматова винаги е била особено любопитна и за биографите, и за широката публика. Всяка неточност или посегателство над индивидуалността и творчеството й поражда бурен отклик. Вероятно това е една от причините Надежда Манделщам да й посвети своето изследване. А също и продължилото десетилетия общуване между двете забележителни личности в литературната и културната история на Русия. Голямата дама на руската поезия и до днес остава подробно описвана, разгадавана и същевременно енигматична. Сигурно периметърът от руската духовност, който тя обхваща и покрива, е много по-широк от този на други велики руски поети. Затова ... |
|
Глава на жена от варовик, 64 cm, изваяна към 1910 - 1912 от Модиляни. Аукционната къща "Кристис", която я регистрира за парижкия си търг от 14 юни 2010 г., оценява творбата на 6 милиона евро. Най-голямото наддаване, извършвано някога във Франция, е именно за тази скулптура: над 43 милиона евро заплаща анонимен за нея! В същия ден Елизабет Барийе е в къщата-музей на Анна Ахматова в Санкт Петербург. В музея тя вижда рисунка с молив. "Още първият поглед може да определи, че става дума за Модиляни. Ахматова от Модиляни. За каква близост свидетелства този ескиз с молив? Приближавам се още. Закачливите кичури ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
Лирика ... "Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза - винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на ... |
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
|
Многопластов роман на Кадер Абдолах "Salam, Европа!" ни среща със "Стария континент", видян с очите на чужденец, който се сблъсква постоянно с другостта и се стреми да открие смисъла на непознатото. Поглед и към Лев Толстой, Анна Ахматова, Ото фон Бисмарк, Ернст фон Сименс, Алфред Круп, Зигмунд Фройд, Ашил-Клод Дебюси, Виктор Юго, Феликс Надар, Клод Моне, Пол Сезан, и към владетели като Александър II, Леополд II, Вилхелм III, кралица Виктория... Всичко това присъства в този увлекателен роман, написан с много хумор, който не само забавлява, но и предлага възможност за размишление върху приликите и ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
Животът и делото на Аненски, като изключим пребиваването му зад граница и из Русия, както и кратката му служба в Киев, са свързани с Петербург и Царско село. Измежду преподавателите и учащите се в учебните заведения, където е работил Аненски, са излезли ярки дейци на изкуството и науката - Н. Гумильов, Н. Пунин, Д. Кленовски и др. Под въздействието на поезията и личността на художника се е намирала и Анна Ахматова. "Глас извън хора" - така е наричал Аненски Михаил Бахтин. Определението на този мислител живо и просто побира всичко, което е направил в руската поезия художникът. За много дълги години лириката на ... |
|
Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия “Меден конник” – паметник на Петър І. Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори. Град, построен с поетичен размах, с ... |
|
Замисляли ли сте се колко е важен синхронът? В отношенията между хората, в работата, в природата... Той носи удовлетворение, хармония, радост. Но и често е трудно постижим."Неизчерпаема откъм идеи и похвати, Милена Крумова е събитие в новата българска литература. Хем вижда света през очите на своите герои, хем го държи заземен, реалистичен и прям. Ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, тя създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация." Хрисимира Саръова "Скъпи читателю, и ти, и аз със сигурност имаме ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Десанка Максимович е поетеса от съзвездието на първите величини Ахматова, Мистрал, Багряна... Цялото сърце на авторката е обърнато към хората, които се трудят по нивите, грижат се за дърветата и добичетата, към тези, които биват изпращани на война, биват изтребвани и погребвани в незнайни гробове. За славата на владетеля. На тях е посветена цялата книга. Подбор и превод от сръбски Първан Стефанов "Милост за песните, дето в тънки лирични ризи влизат в лютия студ на посмъртната критика, когато всеки, жаден да трепе, ... |