Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Философия на неравенството Смисълът на историята Новото средновековие ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев. За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтоло! пята и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската антропология. Всички науки за човека (но не като природно, а като социално същество) привличат ... |
|
|
Духовете на руската революция Извори и смисъл на руския комунизъм Руската идея Самопознанието ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев. За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската антропология. Всички науки за човека (но не като природно, а като социално ... |
|
|
Всичко в този панорамен труд, независимо от времевата му разтегленост, а може би и поради това, е съдържателно замислено, осмислено и реализирано с мисъл и със смисъл. Теоретично авторката е изпълнила най-наложителната и неизбежна изследователска и писателска задача - панорамно да фокусира емблематични за руския Логос автори и произведения, съдържателно да ги анализира и представи върху основата на множеството визии, ракурси и често противоборстващи си антагонистични тенденции. В книгата присъстват гиганти на духа - духовидци, сърцеведи, учители по човечност, тайнозрители на човешката душа и душеприказчици като ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Значението на Мустафа Кемал Ататюрк не само за Турция, но и за Балканския регион и Близкия изток трудно може да бъде преувеличено. Биографията с автор Шюкрю Ханиоглу е с безспорен принос в изследването на тази забележителна фигура и нейния исторически контекст." Д-р Димитър Бечев, Център за европейски изследвания, Оксфорд "Фигурата на Мустафа Кемал отдавна привлича вниманието на българската общественост поради безспорното значение на неговото дело, както и поради личните му контакти с България. Въпреки това, като изключим една биография, издадена преди близо петдесет години, българският книжен пазар не ... |
|
|
Смисълът на живота - мъдра житейска философия, която ни представя новите идеи на Адлер по най-важните за човека въпроси: формиране на стила на живот общностно чувство - основен фактор за решаване на 3-те най-важни проблема на човека: общуване професия любов типове неуспех фиктивният свят на разглезения същност на неврозата комплекс за малоценност комплекс за превъзходство ситуации в детството, пречещи за развитие на общностното чувство и тяхното отстраняване смисълът на живота - постигане съвършенство на човечеството - идеалната общност - крайна цел на еволюцията Смисълът на живота със значителния си ... |
|
|
В своето учение Шпан се позовава на трудовете на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, на философията на немския романтизъм и идеализъм. Развивайки своите теории, той влиза в остър конфликт с господстващите тогава научни течения и се обявява срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, срещу емпиризма, позитивизма и материализма във философията, срещу каузалното, количественото и срещу прилагането на математическо-механистичните методи в хуманитарните науки. Той противопоставя на емпиризма и неговата причинно-следствена връзка универсализма, учението за целостта, нов метод, който заедно с ... |
|
|
Най-важното в тази книга: Обобщаващият принцип на историята като история на разума е семиотичен. Историята е динамична картина на типове реалност, която се разгръща еволюционно под семиотичното законодателство на разума (синтактичен, семантичен и прагматичен). Глобалната история е достъпна от гледна точка извън историческото време. Законодателството на всеки отделен семиотичен тип разум предпоставя свой тип дългосрочно историческо време, исторически човек, историческа реалност и социална парадигма. В частност, преди историята на времето е налице история на мястото, която позволява на нещата да се достигнат и ... |
|
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
За да се измъкне и самото Джу-джуцу от това прагматизиране, е замислена настоящата книжка, по-точно за да се обясни, че майката на всичките днес Изкуства, в лицето на Джу-джуцу е нещо, което не познаваме и не дооценяваме. Включително и това, че не познаваме какво е било Джу-джуцу, истинско Бу-джуцу, изкуство на живот и смърт, в самото начало, когато се появява в условията на Япония, и в какво се опитваме да го превърнем. Сякаш това не осъзнаваме! ... |
