"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
В книгата За духът на българския народ, доц. д-р Иванка Кирова осветява историята на българския народ от духовна гледна точка."Българският народ е избран народ, със специална мисия, вдъхновяван и воден от Духът на народа. Направляван от Народностния Дух (Архангелът на нашия народ), той носи културните и духовни течения на прабългари, траки и славяни, като единен български народ. Българинът е силен, издръжлив, корав, жилав, не се предава. В своята многовековна история, от дълбоката древност до сега, българският народ е имал години на възход и падения. През близо петстотин години турско робство и сто и седемдесет ... |
|
|
"Тази книга е съпротива. Значенията ѝ са придобити през собствената еволюция на многоръкия Златанов - еволюция, която не се интересува от начало и край, от контекст и време. Самотното му основание са фигури като Лакан, Бадиу, Фуко, Жижек. Сърцевината му е отвращението от капитализма. Това есе е за онези, които отчаяно търсят или биха били предизвикани да търсят в тази посока. Блестящо, филигранно, информирано, не-българско, високомерно, философско, без да бъде нито за миг (не)поетично, есето те всмуква в дълбините на логиката си. И превръща Златанов в един самотен автентичен жив български модерен мислител, ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Можем ли да си представим българската история без Иларион Макариополски, Тодор Каблешков, Марин Дринов, Христо Г. Данов; българската книжовност без Симеон Радев, Гео Милев, Константин Величков, Николай Лилиев, Димитър Талев, Ран Босилек; българското изкуство без Бенчо Обрешков, Иван Лазаров, Станислав Доспевски, Никола Танев, Златю Бояджиев, Петър Папакочев; българската наука без Асен Златаров, Иван Буреш, Кирил и Методи Попови? Специално внимание е отделено на българската промишленост - представени са 168 индустриалци (в приложените към книгата три списъка от 1929, 1937 и 1938 г.), наградени лично от цар Борис III с ... |
|
|
Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход. В края на VII век те пристигат на Балканския полуостров с неголяма войска, разбиват петдесет хилядна армия на византийския император Константин Погонат и създават държава. За около два века тюркоезичните българи се претопили, славянизирали езиково и расово, тъй като били с известен монголоиден примес и изчезнали от историческата сцена, оставяйки само названието България! Това сме учили в учебниците по история, това и днес се преподава в училищата и университетите - една теория за етногенезиса на българския ... |
|
|
Дори бегъл поглед върху героите на тази книга е достатъчен: това са политици, писатели, художници, театрали, банкери, инженери, индустриалци, търговци, военни, които са определяли развитието на България през последните 130 години; без които България нямаше да е същата. Поне две са причините книгата да е уникална. Защото думата имат, от една страна, наследниците им, които разкриват неизвестни факти за живота на хора, които всички си мислим, че познаваме добре. В някои от случаите това е за първи път пред широка аудитория. От друга страна, свидетелстват местата от тяхното всекидневие - където са живели, работили, ... |
|
|
"От най-древни времена за отстояване на правото си на съществуване, за владеене и разпореждане със земите и богатствата си, за опазването на своите семейства, села и градове от ограбване и унищожение, ние българите сме водили безброй войни със съседните народи и преминаващи през земите ни чужди нашественици. Гордост за нас е факта, че и след тези войни, българския народ е успял да запази своето хилядолетно землище до XIX век. Когато във войните срещу българския народ се включва и имперска гръко-византийска Русия, самоназначила се за наследница на Византия - Третият Рим, с ясната цел цялостно унищожение на ... |
|
|
Идеята за "Оптимистична теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин. Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците ... |
|
|
През призмата на отклоненията от нормативната граматика. ... В настоящото изследване са анализирани резултатите от дългогодишно проучване на речевата продукция на чужденци, изучаващи български език. Разгледан е значителен корпус от грешки, регистрирани при усвояването и употребата на трите основни граматични категории в номиналната система на българския език - род, число и определеност. Направен е опит да бъдат очертани "минните полета" и трудноусвоимите сегменти в морфологията на българския език като чужд. Д-р Галина Куртева е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитила е ... |
