"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
|
|
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. Пише поезия, ориза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - "Малките" (1993) и "География на времето" (1996, излиза с конкурс на "Литературен вестник"), и на сборника "Arest.com" (2014). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум" (месечното приложение за ъндърграунд и субкултура - "Мухозоли"), както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание. Един от ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
|
"Да се пише поезия е лесно - "искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант", твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов. Животът е безкраен и изгубен като любовта ("нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена"), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор - този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света - поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни." Васил Прасков "Издигане" е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, ... |
|
|
"Проблемът за времето, което (не) остава (като превишена скорост, отминаващ вятър, родословно дърво) е централен в писането на Александър Арнаудов. Гробът му е празен, защото дните изтичат като кръв и корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, ... |
|
|
"Стиховете в книгата на Александрина Валенти режат и в същото време съшиват, изграждат нови мускули, влакна, сухожилия, кръвни телца. В тях има ирония и самоирония, има изненади и обрати. Привличат и приласкават. В поезията ѝ присъства отстрастения наблюдател, както и пристрастния рисувач, поезия, която се стича, като капка дъжд върху отворения прозорец на въображението, за да остави прозрачна диря, следа, пръстов отпечатък." Ивайло Добрев, редактор "Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти Амаркорд е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и кинокадрите на Фелини, Превер, ... |
|
|
"Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно "евразийска" в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко "полифонична", защото търпи множество и различни смислови / естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто "корен е цвете", което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща." Васил Прасков " ... |
|
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Мистериите на българския фолклор оживяват в чудовищни измерения в продължението на романа Мамник. ... Нощният покой над трънското село Вракола е прорязан от далечен бебешки плач и прииждането на нови демони. Този път граничните полицаи Божана и Митко ще се изправят пред още по-сложни загадки, които ще ги отведат до древен храм-кладенец и новооткрито тракийско съкровище. В разплитането на случая ще им помага и археологът Лора Кадурина - приятелка на Божана от студентските години. Ала Вракола ще се окаже тясна за мащабите на мистерията и те ще се доберат до потайностите на Странджа планина. В лабиринтите на загадката ... |
|
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
