Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му. Нейна тема е базовата структура на българския социален, политически и културен живот. Доказва се, че изначални нейни стихии са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката; тъкмо те изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната поликултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
|
|
Някъде между живота в България и първо Източна, после обединена Германия, между Балканите и Централна Европа, между утопията и посткапитализма, Димитър Гочев създаваше своя театър. В ничията земя на сцената бе намерил своята земя и там живееше, там ваеше своя свят. Тръгна си направо оттам. В началото на новия сезон през 2013 г. Неочаквано. Dimiter Gotscheff бе на фокус и от България от началото на 90-те години. Когато си говорихме за пристрастието и интензивността, с които е удържан този фокус, констатирахме не без изненада, че ние – всеки от своята камбанария – може би най-системно и аналитично сме следили театралния му ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
Свитък XVI включва следните автори: Димитър Атанасов Невена Димитрова Гергана Динева Георгиос Драгас Георги Каприев Диана Манолова Хелена Панчова Иван Христов Андреас Шпеер ... |
|
|
"Философията е рационално действие. Неин единствен инструмент е разумът, дирещ мъдростта. Затова е дейност, присъща само на човека. Аристотел хвали Сократ, че въвел като основен философски инструмент търсенето на общото и същественото в нещата, което бива обединено в тяхното "понятие". Понятието изразява същността на изследваното. То е концентрирана дефиниция. Тя, казва Аристотел, определя нещото според неговия род и видовото му различие. Така се различава от представата, описанието, метафората и т.н. Работейки с дефиниции и понятия, философията изгражда аргументи и заключения. Силата на аргументите е ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Съставител: Антоанета Дончева. ... "Fallor ergo sum, формулата-заглавие, е предложение на професор Каприев. През целия си живот той настоява, че възможността да се заблуждава и греши, при което да се учи от своите несполуки, е привилегия на човешкия разум, правеща го именно човешки. Този жизнен принцип му позволява да не се взема никога докрай насериозно и го държи креативно буден. Многовалентността на проф. Каприев обяснява структурата на сегашния сборник. Първите три секции съдържат анализи с висок коефициент на научна евристичност, същински приносни в съответното им изследователско поле. Убедена съм, че тяхното ... |
