"Развявай байрак ти, Мануш войводо, развявай байрак из Струмишко поле. Твоите сестри все бело перат, все бело перат, а пак черно носят... А пак черно носят, нази жалеят..." Народна песен "Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.& ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
|
"Драги читатели, Протоколите от комисията, разпитвала очевидци, които бяха потулени половин век в БАН, с неопровержими доказателства посочиха кой, кога и как е застрелял Христо Ботев. Ще се запознаете: как потомци на селяни, провели молебени и литургии на гроба на Ботев, посочиха с точност местоположението му; с факта, че бъдещият народен представител Тодор Димитров се поклонява на гроба на войводата на 2 юни 1878 г.; защо врачанският околийски началник Никола Обретенов през 1882 - 1883 г. нарежда молебените и литургиите да се провеждат другаде; как кметът на Враца Иван Симеонов доразрушава стените на ... |
|
|
Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог. Но светините не са само останали предмети, паметници или местности - често светиня е някоя мисъл, човек (Капитан Петко войвода, Кочо Честименски, Светите братя Кирил и Методий и много други), или идея, преминали и оставили диря в сърцата ни от векове и за векове. Подредбата на светините в книгата е систематизирана в пет раздела: Исторически реликви; Паметници, църкви, манастири; ... |
|
|
Книгата представлява сборник с исторически и археологически документи и свидетелства, свързани с дейността на Васил Левски. ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев, сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Христоматията съдържа: всички литературни творби, включени в новата програма за матурата (с изключение на романите "Под игото", "Тютюн" и "Железният светилник"), пълния текст на "Учебно-изпитна програма за държавния зрелостен изпит по български език и литература", утвърдена от МОМН. Съдържа произведения на следните автори: Христо Ботев Иван Вазов Алеко Константинов Пенчо Славейков Пейо Яворов Елин Пелин Димчо Дебелянов Христо Смирненски Гео Милев Атанас Далчев Елисавета Багряна Йордан Йовков Никола Вапцаров ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
