Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
"Книга трета е своеобразно резюме и кулминация на Опити. През 1580 г. Монтен публикува първите две части на своята творба. Книга трета излиза през 1588 г. В периода 1580 - 1588 г. се случват две големи събития в живота на писателя: през 1580 - 1581 г. страдащият от бъбреци Мишел дьо Монтен предприема 17-месечно пътуване в Швейцария, Германия и Италия, а през есента на 1581 г. той е избран за кмет на Бордо с двугодишен мандат. След това кметуване бива преизбран (по изключение) за още две години. Така Монтен е кмет на своя град от 1582 до 1586 г. За тези събития той не говори пряко, но те очевидно са повлияли на ... |
|
|
Книга четиридесет и осем от поредицата "Златни детски книги" ... Един от най-ярките и запомнящи се герои на Карл Май е Винету. Неговото име не е просто популярно в цял свят, то се превръща в нарицателно. За трети пореден път КК "Труд" Ви предоставя възможността да се запознаете със света на смелия индианец - Винету - или просто да си припомните детството, връщайки се към тази вълнуваща история. Третата книга на прочутия немски писател Карал Май за не по-малко прочутия индианец, е грабваща и увлекателна като първите две. Завещанието, което изкопаха на Нъгит Тсил, е унищожено, безвъзвратно загубено. Но ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
