Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Бог в очакване на дилъра" на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за които авторката я боли и сънува техните сънища за един по-друг живот, защото на повечето от тях този "не им понася", понеже "прекалено много са / страничните (му) ефекти" ... |
|
Един непредвиден урок за необмислените коментари, личното мнение и истината."Днес не само децата, но и ние, възрастните, си позволяваме твърде смело лични коментари и подмятания, без да помислим и да си зададем въпроса дали нашето лично мнение е абсолютната истина. Без да мислим за чувствата на другия ние обиждаме понякога, без дори да го осъзнаваме. А децата са наше отражение и необмислените коментари и подмятания, за съжаление, са част от тяхното ежедневие. Важно е децата да знаят, че понякога има разлика между личното ни мнение и истината. Да осъзнават, че както имаме право на лично мнение, така и носим ... |
|
Може би ще се срещнем отново. Може би. Ако вали... В една дъждовна сутрин двамата се срещат в беседката на тиха градина. Такао, гимназист, който мечтае да стане обущар, и Юкино, енигматична по-възрастна жена, са плахи, но и решени да продължат напред. Къде ще ги отведат следващите им стъпки? Режисьорът Макото Шинкай написва и романа към своя високо оценен от критика и публика анимиран филм Градината на думите. В него той включва множество герои и събития, които не са намерили място във филма, като по този начин създава шедьовър, изграден в един нов свят, уникален и характерен единствено за романа. ... |
|
12 лесни стъпки за постигане на близост, доверие и разбирателство в общуването. ... Правилните думи притежават силата само за няколко секунди да създадат хармония в общуването, а неправилните - да предизвикат конфликт. Думите обаче са и нещо много повече - те могат да променят дори нашия мозък. До този извод стигат авторите на книгата "Магията на думите". Андрю Нюберг е лекар, специалист в областта на невронауката, който заедно с Марк Уолдман прави забележително проучване за функционирането на мозъка и въздействието на езика върху нея. То включва сканиране на мозъка, както и анализ на най-съвременните ... |
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
|
Иван Здравков е поет, писател и журналист. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", българска филология. Това е книга за творческия процес - нестандартна, любопитна, интригуваща. Книга с питания - защо и как? За страстта към писането. За алхимията на думите. За Минотавъра-страх, за идеите в литературата, за Оня, който диктува. За гласовете от спомените, за любовта, за шедьовъра, за надеждата с име Ave Maria. Една автентична книга, написана без илюзии и сантименти. ... |
|
"Силна, енергична, здрава поетична книга, която събира в едно вдъхновяващото и осенено цяло света на материята и света на духа, света на голямото и света на малкото, небивалото с бивалото. Една отправна книга. Само "ябълка" стига, а има и много още." Илко Димитров ... |
|
"Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на ... |
|
"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем." Иван Гранитски "Не е време за поезия... А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея. Това са ... |
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |