Смислови пространства в сравнителна перспектива. ... Книгата "Словесни и музикални дискурси от епохата на барока" на д-р Лора Недялкова е основана на докторската ѝ дисертация. В нея се изследва немската барокова култура със средствата на съвременната семиотика и по-конкретно на семантиката на А. Ж. Греймас и Фр. Растие. Поставя се проблемът за степента на сходство и различие между значенията в отделните дискурси. Прави се сравнителен анализ на текстове от философията (Лайбниц), литературата (Гримелсхаузен, Пикандер и други) и музиката (Й. С. Бах). Поставят се основите на една съвременна семантика на ... |
|
|
Bulgaria's bordering practices and discourse during European Refugee Crisis (2015 - 2017). ... Книгата се опитва да изясни "мъглявата" позиция на България по миграционните и бежанските въпроси. Става дума за позиция, разкъсвана между две крайности. Първата крайност е на секюритизацията, т.е. разширяването на дневния ред по сигурността с дотогава маргинализирани заплахи (например радикализацията и връзките ѝ с миграцията като част от отечествената сигурност) и неотложните практически мерки, които се предприемат за справяне с тях. Другата е на политизацията (десекюритизирането) на заплахите в рамките ... |
|
|
Книгата проследява употреби на биомедицински, психологически и евгенични дискурси в България за регулиране на достъпа до публичността от края на XIX в. до Втората световна война. Изследват се фигури на анормалното и неговите носители, както се конструират и нормализират в определени социално-институционални пространства: съдебнопсихиатрично (между клиниката и затвора); медико-педагогическо (на училищната здравна служба); административно-медицинско (на чиновническите служби, фабриката и армията, включително трудова) и брачнохигиенното (на семейството). Различните форми на анормалност в обсега на изследване се разглеждат ... |
|
|
Научна конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ... Сборникът представя докладите, изнесени на едноименната научна конференция през септември 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Текстовете в този сборник се обръщат към ключови въпроси, свързани с теорията и практиката на музейната комуникация и интерпретация: "Могат ли да говорят предметите в музея? Какъв "език" говорят? Имаме ли нужда от "превод"? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? ... |
|
|
Пронатализъм и социална политик. ... Главният акцент в изследването е поставен върху взаимовръзката между демографските промени в България след 1990 г. и трансформациите в системата на социалната защита с акцент върху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеята е да се проследи как се преплитат социално-политически елементи от типологията на трите модела на държавата на благоденствието (по Г. Еспинг-Андерсен) в общия европейски социален модел, който страната се опитва да следва в периода след края на социализма, и как амбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращите визии за справянето с ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Диана Мишкова, Чавдар Маринов, Александър Везенков. ... Общата идея на този заключителен четвърти том е да се разгледа понятийното оформяне на региона, подходите към неговото изучаване, научните дискурси и представи за него, идващи отвън и отвътре. Първите няколко глави се занимават пряко с тези въпроси, а следващите подхождат непряко и чрез конкретни тематики. Така например прокарването на граници и териториалното обозначение на Балканите се разглеждат през съображенията и мотивите зад тях, разглежда се практикуването на геополитическо конструиране по един подрегион ( ... |
|
|
Като ревизира представите за литературата и четенето, дигиталното проблематизира и установената литературнообразователна практика. Изследвайки училищната дигитална култура - каквато е и каквато би могла да бъде - тази книга задава въпросите как се осъществява познавателният акт в общуването с текста, как текстът моделира читателя в зависимост от това дали четенето протича в аналогова или дигитална среда, как цифровите технологии променят мисленето ни, а впоследствие и самите ни представи за четене и текст. Иван Велчев е дългогодишен учител по български език и литература. Защитил е докторска степен в СУ Св. Климент ... |
|
|
Протестът от юни досега не е просто протест за оставката на правителството. През призмата на Протеста бяха дадени редица важни диагнози на съвременното състояние на българското общество. „Протестът“ се превърна във фокус на съдържателна публична битка между различни социални актьори и групи. Битката „за“ и „против“ Протеста предполагаше мобилизация на дискурси и на други ресурси, на ангажираност и въвлеченост, на ограничаване и на опити за разширяване на обществена подкрепа за всяка от страните. Битката за „Протеста“ е публична битка за това: какво да е обществото, в което искаме да живеем? Сборникът представя основните ... |
|
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
|
Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
|
Хигиена и медицина през междувоенния период. ... Книгата Управление на бедността представя дисертационното изследване на Вероника Димитрова. Фокусът е върху техниките на здравеопазването и медицината, които се прицелват в управлението на съвместния живот и имат ефекти върху модернизирането му. През междувоенния период бедността изглежда революционна заплаха. Тя е политически и епистемологически проблем - въпросът е не само как да бъде регулирана, а в какви термини да бъде мислена. Решенията от този период се опитват да отговорят на въпроса - как да бъде мислена бедността, така че да подлежи на регулация и управление. ... |
