Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |