Фентъзи за малки читатели. ... "...Началото ще бъде краят, а краят ще е новото начало. Дали пътищата се пресичат отново и отново, съдбата винаги тайна е опасна..."С уменията си да съвместява реално и нереално Лида ви пренася в една друга вселена, в която дори нощта сънува. Книгата "Сънищата на нощта" е прекрасен подарък от авторката за малки, големи и още по-големи деца или всъщност за всеки, който е съхранил най-ценното в себе си - детето! Тази книга е четиво, което развива въображението и ни кара да се замислим за всичко онова, което (не) правим! "...Там, където аз съм, там бъди и ти. Ако те ... |
|
|
Красивата детска книга съдържа 365 приказки и легенди от цял свят - по една за всеки ден от годината. Кориците са изработени от твърд картон и дунапрен. Текстовете, написани от Данила Сорентино, са адаптирани за малки деца. А красивите илюстрации в книгата са дело на Сара Торета."Един ден Ра, богът на слънцето, пратил да повикат Тот - богът на мъдростта: "Окото ми избяга. И тъй като то ме пази, ако враговете ми разберат, ще си имам неприятности!" Трябва да знаете, че царят имал едно гигантско Око, което понякога се откъсвало от него и приемало формата на някоя богиня или на някакво животно. И така, Тот се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Няма нужда от начало, за да разбиеш нещо на парчета. Стига да го гледаш достатъчно дълго. Стига да го гледаш отвисоко." Павел Ваклинов ... |
|
|
Първо пълно издание. Нов превод от немски. ... "Тълкуване на сънищата" излиза в началото на 1900 г. и до днес се посочва като едно от най-значимите произведения на XX век, нарежда се сред 100 -те най-влиятелни книги, писани някога. В своя забележителен труд Зигмунд Фройд обосновава съществуването на несъзнавана психична дейност и предлага метод за изследването ѝ, което утвърждава "Тълкуване на сънищата" като едно от основополагащите съчинения на зараждащата се по онова време наука психология. Сто и двайсет години след публикуването на книгата тя продължава да бъде актуално описание на " ... |
|
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
|
Тази приятна и успокояваща история е любима на всички деца по света, които обичат влакчета, колички, животни, сладолед... Обичат да мечтаят и имат безкрайно въображение. Мелодично римуваният текст, в превъзходния превод на Мария Донева, е подходящ за четене на глас преди сън на най-малките, така и за начинаещи читатели. Влак невероятен спря на тази гара. Търпеливо чака да качат товара. Бели мечки носят с кофи сладолед, после го складират върху буци с лед. Слонове зареждат със боя цистерните, Ако се загледате, в тъмното ще мернете: костенурки идват със автомобили, планина от лего качват две камили, пясък за копаене, ... |
|
|
Младият аржентински писател Микел Ниева е малко познат извън родината си, но вече има зад своя гръб няколко провокативни книги. Като преводач на антична поезия и познавач на латиноамериканския авангардизъм той си позволява рядката киберпънк среща на минало, съвременност и бъдеще. В книгата има три основни сюжетни линии. Първата е бунтът на един андроид (робот с човешки външен вид), който обаче е "гаучоид" - прилича на гаучо. Той се разболява психически, бива изтезаван и вдига бунт, но едновременно с това рецитира стихове и пее като паядор (аржентински бард). Втората основна линия е за откриването на нови ... |
|
|
Тази книга е ярка илюстрация, че науката също може да е поетична. Теорията на относителността тук е представена във вид на поредица от кратки скици - често тъжни, понякога трагични. Авторът играе с читателя в безкрайното "Ами ако?", използвайки времето като двигател на сюжета. "Сънищата на Айнщайн" дават ясна картина колко крехка всъщност е реалността. Достатъчно е да се промени само една цифра във формулата - и светецът става злодей, а просякът - бог. Достатъчно е само леко да се ускори секундната стрелка - и хората се научават да ценят живота; а ако стрелката бъде спряна - те престават да бъдат хора. ... |
|
|
Посоки на антинормативизма в поезията за деца на НРБ. ... В книгата за пръв път се прави опит за цялостно изследване на процесите в поезията ни за деца в сложния и противоречив период от 1944 до 1989 г. Като овладява огромен емпиричен материал и като се опира преди всичко на естетически критерии, анализът показва, че в тази идеологически обременена зона са налице обширни пространства на свободно и автентично творчество, на високи художествени постижения. ... |
|
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |
