"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Изданието представя ключови авторски идеи, концепции и търсения в полето на литературната история, критиката и есеистиката, прави ги по-достъпни и като общ обем, и като лаконично формулирани наблюдения и тези. Една критическа лична антология с избрани идеи, понятия, епохи, автори и произведения. ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
Прозата на Иван Давидков хармонизира в идейно-тематично, образно и изказно отношение с лириката. Автор на белетристичните книги "Балада за самотните мореплаватели", "Далечни бродове", "Лодката на Харон" и др. В този том са събрани изящни късове от есеистичната му проза, позната ни от книгите му "Полетът на стрелата" и "Нощно виолончело". ... |
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
Настоящето издание е разширено и допълнено с материали, публикувани в периода 2014 - 2016 г. ... Отвъд играта е първият сборник на Иво Иванов, включваш неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във вестник 7 дни спорт. Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство Вакон на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. Отвъд играта е много повече от поглед назад и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата ... |
|
|
Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук - за Болката да се родиш изправен, за Любовта - Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва галерия от жанрове: поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност..."Роден да бъда нещо друго - свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата - пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими... Но като ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Колкото и малко по обем да е критическото дело на П. К. Яворов, то пак е като свързващо звено между двете крайности в литературния живот в края на XIX и началото на XX век. Няма ги увлеченията на другарите му от кръга "Мисъл", но и полемичната страст на представителите на противниковия "лагер". Яворов защитава художествеността в литературата, умението на писателя да борави с езика, да изгражда образи и пресътворява живота. Той не хвали голословно "нашите" и не укорява и не отрича "другите", защото сам е творец от най- ... |
|
|
Станислав Стратиев, Иван Радоев, Константин Павлов. Тази книга събира три анкети, правени от Росица Димчева през 80-те и 90-те години на ХХ век. Първата от тях със Станислав Стратиев е от 1982 г. и се оказва единствената анкета с него - безценно авторефлексивно свидетелство за живота и писането му. Втората е с Иван Радоев, проведена между 1985 и 1991 г. - цялостно диалогично проучване на духовния опит на поета и драматурга. Третата анкета с Константин Павлов от 1993 г., макар да остава незавършена, остава във времето като единственото системно анкетно изследване на неговото творчество. Най-важната обща характеристика ... |
|
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
|
Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи. Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен ... |
|
|
Документални записки от интервюта с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали в пловдивския вестник "Марица". Книгата е повече от ценна и е в чест на една годишнина, която България и българската култура не бива да подминават - 100 г. от рождението на Атанас Кръстев, без когото Старият Пловдив можеше вероятно и да се случи, но не по онзи магичен начин, по който се случи. Тя цели не просто да разкаже историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50 -те години на XX век до края му, но и ... |
