Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
Сборник от драматизации по български литературни произведения. В книгата читателят ще намери драматизации от режисьора Бойко Илиев по български литературни произведения, сред които: Иконостасът, Железният светилник, Преспанските камбани, Събуди се, народе, Илинден, Поручик бенц, Душата ми е стон, Търновска царица и много други. ... |
|
|
"Писах и завърших книгата си Жажда за светлина в продължение на две десетилетия. Трудих се с обич и преклонение пред неотразимо светлата личност на Никола Вапцаров. Вълнувах се и се възхищавах от безкомпромисното му гражданско поведение и проявяваната от него необикновена социална отзивчивост в живота и творчеството." Мария Радонова ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Това е най-важната книга на големия български литературен критик, историк и народопсихолог. Тук Тончо Жечев предлага своеобразен ключ към "прочита" на някои от най-трудните периоди от новата история на България, най-вече успява да проникне в духа на българското Възраждане с неговите титани - просветители и революционери. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"В своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия. Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата ... |
|
|
Предназначена за широк кръг читатели, написана на достъпен и разбираем език, книгата докосва ума и сърцето, просвещава и вдъхновява жадния за вяра човек. Жажда за вяра пренася читателя в света на духовното, така необходим за лутащия се и търсещ истината наш съвременник. Книгата е забележителна с това, че надниква в църковния живот, запознава със случващото се в храма като свети тайнства и богослужение, с някои християнски практики, но през погледа на православната вяра анализира и въпроси с днешна дата, които вълнуват хората. Така преплита земното и небесното, представя богата палитра от теми. На родния книжен пазар за ... |
|
|
Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: Не зная, има ли Те или не, но помогни!. Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват. И колкото по-страшна и сложна е житейската ситуация, толкова по-силен е този вопъл към Бога: Помогни! И Господ помага. ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
