В езиков аспект понятието "мимезис" води началото си от гръцкото mimesis, което значи подражание, възпроизвеждане. По същество това е принцип, изразяващ основата на творческата дейност на художника - понятие особено важно за разбиране на природата и спецификата на художествената изразителност, на формите на отношение между реалния свят и художествения. ... |
|
|
"Безмоторен, корабокруширал, вече и за дъното готов, триста пъти от любов умирал... пак умирам за една любов." 301-во желание "Сега по-близо си до мен, сега, когато уж те няма, и стаята е тъй голяма, домът ни - като храм студен."Из Невидима ... |
|
|
Второ допълнено издание. Съставители: Яна Генова и Георги Господинов. ... "Тази книга излезе за пръв път през 2006 г. Тя трябваше да разказва за света от вчера, но сега, двайсет години по-късно, вече също е от един вчерашен свят. Книгата, описваща всекидневни предмети от някогашното общество на дефицита, от години е изчерпана. Защо правим ново издание днес освен поради очевидния факт на нейното неналичие? В предговора от 2006 г. стават ясни основанията за събирането и издаването ѝ. Тогава, петнайсет-шестнайсет години след 1989 г., тя идваше да запълни един дефицит за времето на дефицита, а именно липсата ... |
|
|
|
Живи
Ю Хуа
Жанет - 45
|
| Цена: 10.20 € / 19.95 лв. |
|
 |
|
Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд& ... |
|
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
Трето издание. ... Действието на романа се развива през XVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574 г.) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна "herba panacea". Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е ... |
|
|
Историята на успеха на най-необикновеното работно място в света. ... Рикардо Семлер управлява компанията си по необикновен начин, превръщайки застаряващия бизнес на баща си, бразилската корпорация Семко, в най-революционното предприятие на нашето време - и едно от най-успешните. Семко устоява на всички рецесии, на непрекъснатите стачки, на умопомрачителната инфлация и на какво ли още не. Как Семлер успява да преобърне Семко с главата надолу и с хастара навън, като елиминира девет мениджърски нива в корпоративната йерархия и позволява на своите служители да упражняват безпрецедентна демокрация на работното място? В тази ... |
|
|
Нови стихове Екатерина Йосифова е събрала в "Тънка книжка", която излиза от печат седмица преди Аполония 2014 ще бъде първата ѝ среща с някой и друг четящ. Най-вероятно - пишещ. Тънка книжка се старае съвестно да потвърди заглавието си: шейсет и четирите стихотворения (повечето достатъчно кратки) са разположени виртуозно от художника Христо Гочев (и по изричното настояване на авторката) на само трийсет и няколко страници. Съпроводени са с тънка усмивка - разбираща, почти сериозна, някъде иронично-самоиронична, освобождаваща... и разни други тънкости. Екатерина Йосифова е автор на тринадесет книги със ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт". "Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото и, изненадва ... |
|
|
Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
