Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
Годината е 1913 -та. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца. Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, ... |
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира ... |
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
В книгата: Защо наричат фурмите "Хляба на пустинята"? По каква причина човек може да оцелее само с тях? Какви полезни вещества съдържат другите сухи плодове? При кои болести могат да помогнат? Неслучайно един древен китайски философ е казал: "Сухите плодове са онези плодове, които са познали мъдростта." Фурмите са кралският подарък на природата за човека. Те съдържат 70,6% захар; по калоричност са преди стафидите, но лесно се усвояват и не предизвикват тежест и сънливост в организма. Ако сутринта се изяде една шепа ароматни фурми, енергията, получена от тях, е достатъчна за 3-4 часа. Те ... |
|
Когато решителната Амани Ал'Хиза избяга от затънтения си град, тя дори не си представяше, че ще се присъедини към революция, а какво остава да поведе такава. Но откакто кръвожадният султан на Мираджи плени принцът бунтовник Ахмед в митичния град Еремот, Амани бе оставена без избор. Въоръжена единствено със своя револвер, пресметливия си ум и неудържимите си сили, сега тя трябва да поведе бунтовниците на спасителна мисия през безмилостната пустиня до място, което не съществува според повечето карти. Но наблюдавайки как любимите ѝ хора рискуват живота си в борбата срещу вражеските войски, Амани започва да се ... |
|
Да се ходи на училище след като вече си бил в Гората на призраците - нима може да се измисли нещо по-скучно от това? Такива мисли измъчват Червенокоска в началото на третата книга. Този път я очакват неприятни изненади и хиляди препятствия. Гората се е превърнала в пустиня, изпълнена със страховити чудовища, които всяват страх на младата пътешественичка Червенокоска. А новият ѝ спътник, Петър, непрекъснато хленчи и изнервя положението. Скоро нещата започват да се развиват с шеметна бързина. Тя, Петър и джуджето Фидо се оказват в центъра на мистериозна, макар и сравнително тиха, борба между старите им приятели и ... |
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева, издател ... |