Смела книга. Да заявиш себе си извън мейнстрийма в културната среда, изследвайки теми встрани от разбираното за традиционно, не е работа за всеки. Трябва да си искрен, пък и малко романтик по душа, за да заявиш, че не се страхуваш от любовта - във всичките ѝ цветове. А те тук са около 60 - толкова нюанса е нарисувала Елица Матеева, поглеждайки през призмата на европейското кино от 1919 до днес. Бъдете любопитни! Прекрачете личните си граници и ще откриете, че цветята растат и извън вашата градина, че живот има и на други планети... И в крайна сметка с малко усилие всеки може да бъде един от другите. ... |
|
Писмата на кап. Калайджиев ни отвеждат на поход по фронтовете на Първата световна война, където българските войници и офицери се сражавали за родината. Писани в землянки и окопи, тези писма обрисуват автентичните впечатления на един пряк участник във военните действия, доста различни от сухите военни комюникета и натруфени кореспонденции. Това, което обаче прави силно впечатление, е сърдечната, неформална връзка между командващи и подчинени. Във всеки ред от тези писма личи благата, сърдечна и искрена обич на офицера към неговите войници от ротата, за които "ротният" е другарят, ръководителят и бойният пример. ... |
|
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
|
Първата мемоарна книга на офицер от НРС с пълното му работно дело зад граница. ... Съдбата на кадровите офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената война може да се сравни с житието на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 г. българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни забиват нож в гърба, след като главнокомандващият прави фатални грешки, довели до Първата национална катастрофа. Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи в ... |
|
Съвети за строеви офицери. ... "Помни войната - съвети за строеви офицери" е най-значимата част от писменото наследство на легендарния полковник Борис Дрангов - човек с чист възрожденски патриотизъм, военен педагог, отличен организатор и блестящ оратор. Тази забележителна книга разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите "Аз служих при Дрангов", а началникът му казва "Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов". На 26 май 1917 г. героят от три войни преминава във вечността, ... |
|
Съставител Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Лорд Милн отговорил: "Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени." Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои. На 12 май (1936 г.) след пладне се събрахме в хотел "Euston" (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от ... |
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... "Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка! Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша, да ходи бос или обут с дървени налъми по ... |
|
XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си. Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра - "черна гравюра", появила се през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея "бялото идва от черното". "Черно", "тъмно" са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност... Героят обикаля градовете в търсене на ... |
|
История, която остава с читателя дълго след завършването ѝ. ... Свят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей - роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят "изкуството" по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка ... |
|
10 години по-късно."Биология на промяната е осмата ни Книга за здраве в поредицата от смелост да разкажем за своя Път на промените, довели до победа над болестта рак без помощта на конвенционалната медицина. Оттогава изминаха 10 славни години! И ние продължаваме да бъдем в крепко здраве и да живеем смислено и пълноценно живота си. Десет славни години на осъзнат и пълноценен живот! 10 години победа над болестта рак благодарение единствено и само на природната, хуманната, холистичната медицина! 10 години бъди промяната! - нашата житейска мисия, която се превърна в пристан за много хора, които се борят с болестта рак. ... |