От Кюстендил до кота 1050

Писмата на кап. Калайджиев ни отвеждат на поход по фронтовете на Първата световна война, където българските войници и офицери се сражавали за родината. Писани в землянки и окопи, тези писма обрисуват автентичните впечатления на един пряк участник във военните действия, доста различни от сухите военни комюникета и натруфени кореспонденции.

Това, което обаче прави силно впечатление, е сърдечната, неформална връзка между командващи и подчинени. Във всеки ред от тези писма личи благата, сърдечна и искрена обич на офицера към неговите войници от ротата, за които "ротният" е другарят, ръководителят и бойният пример.

Калайджиев не се отделя от тях, той живее с тях навсякъде - и в борбата срещу сърбите при Велес през 1915 г., и срещу англичани и французи на Клепа, Беласица и Серското поле, и в кървавите борби в равна Добруджа. Заедно с тях е той и през суровата зима при бреговете на Серет. А откъснат от ротата, поради раняване или болест, неговото желание е да се върне по-скоро при своите добри момчета, които не могат да му се нахвалят, че напоследък много добре се били "устроили" в завоя на Черна и се чувствали доволни.

Еделвайс Прес ООД
Дупница, 2600
бул Цар Освободител №16
office@edelweiss-press.bg

Предговор
Мобилизация
Действията на обходната колона при Велес
Виничани
Първа среща
Ожесточените боеве
"Цялата рота на крак!"
С 49-и полк
По петите на англо-френците
На разсъмване
Всред огъня
След победите
На почивка
Животът в землянките
Моята другарска скръб
Тържеството на рилците
На нов фронт
Конгура - Равна - Кале баир
Скици и портрети
Новата отбранителна линия
Хунското нашествие на "културните" французи
Трите нови врагове
"Сбогом, Беласица!"
Изкусно подмамени
На северния фронт
В Осман Факъ
Раздяла
Сред бялата обстановка
Тъга
В частта
Случайни удоволствия
Към Молдова
При Серет
"43-ти набор"
В Романул
Под барабанния огън
При умиращите
"Безистена"
Новата напаст
Към завоя на Черна
"1050"