Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
"Разказите на Мариана Царкова са изкушаващо блюдо с коктейлни хапки, всяка със собствен неподражаем вкус – майсторски са съчетани сладко и горчиво, кисело и солено, люто и благо, като нито едно от усещанията не надделява над другото, а всички се преплитат в прелестна хармония. Сборникът носи белега на лично преживяното, на връщане в миналото, когато човек неизбежно се потапя в самия себе си и се вижда оголен, както е невъзможно да го види никой друг. Мигът на равносметка – тази книга е точно това – е лишен от остър драматизъм, той е просто цивилизовано "Чаено парти", на което са поканени всички предишни и ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
"Есенният ни брой се получи доста планински. Както и летният, впрочем. Можем да кажем, че това е стечение на обстоятелствата (и в известен смисъл е), но това не би било съвсем вярно. Всъщност причината е простичка - обичаме планината, макар че не сме там толкова често, колкото ни се иска. И си даваме сметка за това по-рядко, отколкото би трябвало. Но докато трупахме теми за броя, стана пределно ясно колко хора от екипа и колко приятели на 360° свързват някои от най-значимите случки за тази година с върхари, склонове и диви планински гори. Независимо дали при това споменават Трън, източните Родопи, швейцарските Алпи ... |
|
|
180 страници с творчеството на 18 майстори в областта на приключенската фотография. Очакват ви повече от 170 техни фотографии, както и личните им истории, разказани от самите тях! Албумът "Приключенските фотографи на България" е разделен на пет теми, според насочеността на авторите: Отвъд и отгоре - Оправяме се на вълнуващо фотоприключение с опасни експедиции до най-отдалечените краища на Земята, от Южния до Северния полюс на планетата, в компанията на Владо Донков, Бранислав Бранков, Руслан Вакрилов; Култ към движението - Скачаме в неизвестното с фотографи, които не се страхуват да са в динамиката на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
