Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Животът и дейността на Иван Стоянович - Аджелето през историята на модерна България (1862 - 1947). ... Животът на Иван Стоянович, по прякор Аджелето, е история на съзиданието на свободна България след 1878 г. Периодът, в който се ражда и утвърждава модерната държава след петстотингодишно робство. Строежът на всичкото от нищото. Поколения, през които нихилизмът се плаши от националното опиянение; когато котерийната борба все пак не смогва да засенчи морала и мярката; овчедушието и цинизмът не са пуснали метастази във всеки орган на държавното и общественото; и когато, най-сетне, общият стремеж е обединен около националния ... |
|
|
От трън, та на глог."Десетгодишен гледах филма Даките. В битка с римляните загина принцът - синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие - празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали аз ги привличам, или селективно попадат на мен - не е ясно. Следващите 55 години обаче ги доразвиха, защитиха и доведоха до апотеоз. Разчекнат между комунизма в България и капитализма в Америка, пиша есета в хармония със сентенцията От трън, та на глог. Оттам и заглавието на тази кратка одисея - Химни ... |
|
|
Съставители: Анна Топалджикова, Севдалин Начев и Ирена Христова. ... "Изданието е посветено на уникалната личност на Васил Димитров, която остави значима следа в историята на българския театър и кино и заслужи обичта и уважението на много хора от различни професии и поколения. Идеята за тази книга дойде от Севдалин Начев, приятел на Васил Димитров от ученическите години, който покани за осъществяването и Анна Топалджикова, също негова близка приятелка. Двамата работиха заедно по събирането на текстове от колеги артисти, режисьори, театроведи, киноведи, роднини и приятели, студенти, както и на публикувани в пресата ... |
|
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
|
Съставител: Жанина Драгостинова. ... Морето преди бетона. По вълните на изгубеното време. Круиз с истории от палубата на миналото. Сборникът Голи и солени със съставител Жанина Драгостинова и със снимки от Иван Бакалов и Ана Вълчанова е кораб, който се носи в дълбините на спомените. В него 23 истории ни връщат в годините, когато рокендролът беше млад, дюните - неразорани, немкините - от ГДР, а леките коли - тежкотоварни. Тогава Водния дух бдеше над Иракли, хазайките в Созопол криеха ютиите, но брояха душовете, а кофражите не скриваха морето. Сред авторите на тези лични и вълнуващи разкази ще откриете журналисти, ... |
|
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
