Нова редакция: Александър Стойнов. ... "Наказателното право на Република България е един от отраслите на нейното действащо право, т.е. система от правни норми, които регулират определена категория обществени отношения. Поради това, като притежава всички черти, характерни за правото въобще, то разкрива и специфични особености, които го отличава от останалите правни отрасли. Правото на Република България като част от надстройката представлява съвкупност от норми, установени и охранявани от държавата, изразяващи нейната воля. Тези норми съдържат правила за поведение, които целят да регулират обществените отношения с ... |
|
|
Нова редакция - Александър Стойнов. ... "Обществено-политическото и наказателноправното значение на принципа, че по съвременното право престъплението е винаги конкретно деяние, бе вече изтъкнато. Необходимо е обаче по-нататък да бъдат изяснени: общата характеристика на деянието; неговите форми; особеностите на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява престъплението, а след това отношението на деянието към общественоопасните последици и причинната връзка между тях. Деянието като елемент на съзнателна волева дейност на човека е предмет на изучаване в психологията, чиито изводи следва да бъдат съобразени и на ... |
|
|
Нашето поколение имаше изключителния шанс да бъде обучавано от висококвалифицирани, всеотдайни, ненадминати като излъчване преподаватели, на които дължим извънредно много за своето формиране като юристи. Няколко колеги и приятели, които почти едновременно направихме първите си стъпки в науката, решихме да се опитаме да представим на сегашното поколение юристи трима видни представители на правната наука - наши преподаватели, научни наставници и ръководители: академик Петко Стайнов, академик Любен Василев и професор д-р Иван Ненов. ... |
|
|
Второ актуализирано издание. ... "Учебникът е замислен напълно в духа на българската научна традиция, според която той не само да отразява, но и да надминава общото ниво на развитие на наказателното право у нас. Началото на тази плодотворна традиция бе поставено през 30 -те години на миналия век от недостижимия академик Никола Долапчиев и по-късно продължена с безспорен авторитет от уважавания проф. д-р Иван Ненов (1963 и 1972 г.). Техните учебници са актуални и днес. Но животът продължава и върви напред. През следващите десетилетия българската наказателноправна наука претърпя мащабно и бързо развитие в ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Мисля си най-притеснително за тази книга. Какво иска? За какво говори? Заслужава ли си труда? Наблъскана е до хрилете с разказване за живота на най-видните европейци от двадесети век. Пращи по шевовете от амбиция да нареди до тях пъргавите българи. Тича по покруивите на нашия оскъден живот. Рисува, лудува, обича и плаче. Задава въпроси. Европа в България ли е или е сън? България сън ли е или стон? Човеците знаят ли защо са човеци? Или не са. Да бъде или да не бъде - значи се питам. Тази книга." Николай Табаков Книгата е част от поредицата Съвременна българска проза на издателство ... |
|
|
Герои не на нашето време."Аз май винаги ще си мисля, подобно на един филмов и литературен герой (не на нашето време), че ако имах три живота, първия щях да изживея както искам, втория да подаря, а третия - да прекарам в телевизията. Въпреки че, както спомена Милчо Левиев в едно интервю (от телевизора) - напоследък културата в България била ъндърграунд. Всички телевизионни портрети, които съм правила, удивително приличат на обектите си. Това не е нито оксиморон, нито надуто авторско самочувствие. Когато работиш и си поставяш някаква предварителна цел, тя рядко се осъществява. Портретът следва своята логика, като живо ... |
|
|
Интересът към примитива в българското изкуство възниква през 70 -те години на XX век. При появата си той представлява реакция срещу потъпкването на естествените пориви в изкуството и изконните човешки ценности. Художниците примитивисти възприемат наследството от далечни времена като своеобразен портал към духовното. За тях примитивите идват да припомнят истинския смисъл на думите съзидание, жизненост, изкуство - думи, които губят своето значение, превръщайки се просто в лозунги на епохата. Затова завръщането към примитивите е завръщане към изворите на творчеството. Там, където изкуството е имало винаги само един- ... |
|
|
Женският образ обединява широк регистър от душевни състояния - от лъчезарната радост от битието до енигматичното-мистичната самовглъбеност, от серафимски извисено чувство до егоистичния практицизъм и отблъскващата себичност, от небесната чистота до демонично изригващата от мрака на душата погубваща страст. В много по-голяма степен, отколкото са възможностите, заложени в мъжкия образ, тук може да бъде концентрирана типичната за дадено поколение менталност и психологически нагласи. ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
Актьорът и режисьор Бойко Ненов Илиев е роден на 29.07.1955 г. в София. Приет е във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1978 г., специалност Актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Завършва през 1982 г. и е изпратен по разпределение в Шуменския театър, където работи като актьор и режисьор. От 1984 до 1989 г. е актьор и режисьор в Пазарджишкия театър. През 1989 г. създава първия частен театър у нас - Театър Диалог, на който е директор и режисьор. В периода 1989 - 1991 г. специализира във ВИТИЗ Кр. Сарафов Театрална режисура при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 - режисьор в ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
Вдъхновение в още 30 истории. Подобно на първата част, героите на втората част на Хората, които променят България са инициативни и находчиви българи, които предпочитат да са на арената, а не на трибуните за зрители. Те не са безстрашни, но са смели и борбени. Не са безгрешни, но полагат усилия по-често да проявяват по-добрата страна на своята природа. Не са експерти във всяка област, но са готови да помолят за помощ и да потърсят подкрепа. Не се оплакват, а действат. Не пилеят времето и енергията си в търсене на виновни, а търсят начини да бъдат полезни. Не гонят съвършенство, а надграждане. Най-голямата прилика между ... |
