Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
This is a book that traces the boundaries of home. Twenty-two stories dedicated to the road. Twenty-two essays about life on the verge of languages and worlds. "My Brother's Suitcase" is an anthology of twenty-two stories about the evasive nature of the modern concept of ‘e/im/migration.’ A book about the language we feel at home with. About the suitcases that we carry around the world-suitcases full of memories, old photos, and dreams of home."The reflective, funny and bittersweet stories in My Brother's Suitcase made me rummage through my own baggage, accumulated over twenty years of expat life ... |
|
|
За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз (2014). ... Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и... радостта ѝ е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да продължат в ... |
|
|
От „Белене“ към свободата - сурово и лично свидетелство за една от най-мрачните тайни на комунизма. „Белене – островът на забравените“ на Недялко Гешев – една от първите книги за концлагера „Белене“, която излиза през 1983 г. и до днес остава един от най-ценните свидетелски разкази за случилото се. В нея Недялко Гешев пише за мотивите на двете си бягства от концлагера: „Не се чувствувах виновен за нищо. Бях жертва на една тирания и не можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да престоя цели осем години по лагери и затвори“. „Изживях неописуем потрес, когато научих за изпитанията и страданията, през които са преминали ... |
|
|
Научен сборник в памет на проф. Емил Боев. ... Проф. Емил Боев (1932-2013) безспорно е един от символите на българската ориенталистика. Настоящия сборник побира статии с широка тематична насоченост в областта на изтокознанието, обособени в два основни раздела - "Език и литература" и "Култура и история", като предлага и научна библиография на проф. Боев. ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Хоро" е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните "модерни" и "постмодерни" писатели. И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и интелектуалци. И сред тях - депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: "Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България". Това е обстановката, в която е ... |
|
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
|
"Когато бях малка, веднъж ме попитаха какво най-много бих желала да взема със себе си, ако отида на далечна планета. Отговорих, без да се замисля: "Морето! - След това добавих: – И една котка."За дете като мен, което никога не беше ходило на море, всичко изглеждаше така просто! Едно старо легло, настанено на кораб, дървена сабя, флаг от парцал, окачен на върха на някой прът, по-малките ми братя като помощници пирати, моята котка Моли, която се усуква между краката ми, и приключението е готово!"Така си е представяла в мечтите си живота в морето Алис Попа, авторката на "Приключенията на пирата Кет& ... |
