Любовта към книгата трябва да ми е вродена от неграмотната ми и самоограмотявала се майка. В Македония (тя е от солунското село Куфалово) не могла да ходи на училище, защото нямало смисъл. Когато дошли в България, била вече твърде голяма. Не си спомням дали баща ми беше грамотен, защото почина много млад - 30-годишен. Майка ми овдовя на 25 години, но въпреки неописуемо тежкия живот, винаги намираше малко време да прочете вестник или книга. Първите 50 стотинки, които мама ми даде да си купя нещо за закуска, аз похарчих да си взема "Бабата в кюпа" - приказка за Баба Яга. Това е една трагикомична история, която ... |
|
Дива Мила е врачка - красива, млада и зеленоока. Бор е... смотан, безработен и влюбен в дъщерята на Асистента - мафиотски бос в сянка, който се движи с кортеж от три миникупъра, групичка азиатци и мълчаливата си съпруга. Асистента, разбира се, никак не одобрява Бор за любим на дъщеря си. Съдбите на тримата герои с екзотични занимания и странни имена се оплитат в стегнат възел, който няма разплитане. Дива Мила, Асистента и Бор се качват на въртележка от интриги, любови и предателства, за да се озоват в една главозамайваща история, която ги среща последователно с: древен владетел, страховит престъпник и ултратайно общество, ... |
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
"Barista е джобчето, в което Герасим Симеонов е сложил света, целия, с всичкия му необят и неизброимите му миниатюрни сюжети. И с шантавото си чувство за хумор, непрекъснато наднича в джобчето си, за да се надсмее над онова, което му се падне да види. Толкова примамливо, че и ти надничаш след него, за да извадиш своето парче от пъзела. Няма ред, времето тече както си поиска, животът също, а светът непрекъснато сменя лицата си. И в целия този хаос понякога смехът е през сълзи, друг път е горчив, но винаги го има. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, ... |