"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
За пръв път на български език с нецензуриран превод и предговор от Борис Стругацки ! ... "Пикник край пътя" е най-известната и обичана творба на Аркадий Стругацки и Борис Стругацки. Това е шедьовър, използващ фантастичното, за да ни разкрие дебрите на човешката душа такава, каквато е в действителност. Редрик Шухарт е сталкер. Един от авантюристите, достатъчно смели, за да навлязат в Зоната - място, в което физичните закони не важат и в което реалността се изменя. Сталкерите са контрабандисти, търсещи артефакти, останали от тайнствените посетители, създали волно или неволно Зоната. "Жив съм. Пусна ме ... |
|
|
Елегантният терорист е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори - мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза. Трите новели в тази книга първоначално са създадени като театрални пиеси и впоследствие са преработени в разказвателна форма от самите автори. Включено е и обширно интервю с двамата писатели. В органична сплав от свеж хумор, комични ситуации и втъкана критична позиция по сериозни актуални теми авторите се стремят да опровергаят идеята, че писането е самотно дело."– Знаеш ли какво е любовта, птиче мое? Мнозина смятат, че знаят, но не долавят дори уханието &# ... |
|
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ... |
|
|
От върха на своята купчинка край пътя Къртичето гледа преминаващите автомобили. Очите му ще останат в тях. Ех, да можеше да си има едно автомобилче Бибитко! Защо не! Щом в автомобилите могат да се возят кучета, защо да не могат да се возят къртичета. Само че никой не кани Къртичето в автомобила си. Затова то се опитва само да си направи Бибитко. Но уви! Бибитко не иска и не иска да тръгне. Къртичето случайно намира на пътя друго автомобилче, което едно непослушно момче е счупило. Приятелката мишчица му дава съвет къде да го поправи, и после щастливото Къртиче вече може да се вози в красивото си червено автомобилче. ... |
|
|
Пътят е дълъг над 600 километра, но всъщност е един живот. Изминава се за 21 дни, но всъщност все още вървим. Вървим към себе си, към мечтите си, към живот на свобода от рамките на обществото, чисти, срещнали съдбите на другите и своята собствена. Вървим. Човешки съдби се преплитат по пътя на най-дългия пешеходен туристически маршрут в България - Ком - Емине. Виктория бяга от живота, който ѝ носи само разочарования. Елица търси сили да продължи с мечтата си за рожба, Борис се крие от грешка, която неволно е допуснал, Скалата се опитва да омилостиви небесата, Панчо се стреми към нещо повече на всяка цена, ... |
|
|
Реалност, фантастика, фентъзи и фолклор в една много объркана история. ... Петър пътува към родния край, за да прекара там горещите августовски дни на отпуска си. С него е и 6-годишният му син Горан. По време на дългото пътуване до слънчевото тракийско село Петър си спомня една наистина фантастична върволица от случки отпреди 40 години, когато е бил на същата възраст като сина си. Тогава, в един горещ слънчев ден, той влиза в Трепкалото. Входът за това място се намира между две тополи край стар черен път. Никой не знае какво точно е Трепкалото, но то пропуска само деца. Деца от различни времена. Дали Трепкалото ще пусне и ... |
|
|
"Иван Гойчев чува за новата пиеса на Ибсен - Нора ("Куклен дом") и решава да заведе жена си на представлението. Иван усеща, че нещата с Любица не вървят добре. Тя е вечно недоволна и той не разбира защо. Истината е, че Любица се е омъжила много млада и е имала големи очаквания от живота и мъжете, тъй като е чела любовни романи и нищо от написаното в тях не се е сбъднало. Както никой път, Любица се съгласява да иде на представлението. С Гойчев са хладни един към друг, ала щом се връща от представлението, Любица съвсем охладнява към мъжа си и бракът им тръгва към края си. Причината за това е самата пиеса & ... |
|
|
Аненски , Бунин , Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел ... |
|
|
Кой всъщност сте вие? И какво би станало, ако се освободите от вътрешните бариери и надхвърлите собствените си ограничения - с други думи, ако отвържете душата си? Тук ще намерите прост, дълбоко интуитивен отговор на тези въпроси, който ще промени връзката ви със самите вас и света около вас. Само вие можете да отнемете вътрешната си свобода и само вие - да си я върнете. Никой друг. "Най-висшият духовен път е самият живот. Ако знаете как да живеете своя всекидневен живот, той се превръща в освобождаващо преживяване. Но първо трябва да подходите както трябва към живота, в противен случай нещата могат да станат ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
