Родина Звънеца, топла песничка запял, и страницата първа на буквара, и думите: любов, победа, вяра, които пишеш върху листа бял. Цвъртежа мил на лястовиче ято в следобедната тиха синева, и ябълката румена, която сама ще капне в меката трева, врабците рошави в клонака зиме, и тропота на стъпки във нощта и толкова безименни неща, наричани с едно едничко име! Кънчо Атанасов ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
|
За генома, микробиома, храната, здравето и дълголетието на човека. За разлика от мнозина, той не противопоставя генните технологии на биологичното земеделие, а ги разглежда като удачни и съвместими за ефективното развитие на агрохранителните системи по света и у нас. Книгата на академик Атанас Атанасов Магия ли е българската храна е своеобразно продължение на неговата първа книга Живот и наука през моите очи, издадена през 2020 година. Тя представлява уникални по рода си изследване за връзката на българското биоразнообразие и храни, и тяхното взаимодействие с генома на българите, микробиома, който ги населява и ... |
|
|
Живот, достоен за Небесното Царство е аналитично изследване на темите, представени в Поучението на планината (евангелие от Матей, глави 5 - 7), чиято цел е ясно разбиране на изискванията на Исус за благочестив християнски живот. Макар и изключително дълбоки, наставленията Му са понятни и достъпни, защото те не са предназначени за мъдрите в този свят, а за онези Негови последователи, които са станали като дечицата - незлобливи, смирени и с обучаемо сърце. Тонът им, обаче, не е сладникав и ласкателен, а назидателен, насочващ, освобождаващ и най-вече благодатен, защото поставя всичко във вечна блажена перспектива за ... |
|
|
Жив до поискване издига на нови висоти насладата от четенето. В най-радостната и светла книга на XXI век Кънчо Кожухаров ви омайва с магията на словото - с няколко думи създава светове, изстрелва фойерверки от афоризми, смесва в едно преживяно и фантазия. Накратко: България отново има разказвач от световна класа. "Книгата ме разнищи. Четох я до три и половина сутринта. Някои истории са от време, което винаги ми се е виждало сиво и бездуховно. Да, но се оказва, че духът е останал свободен, творчески, дързък." Давид Йерохам, психоаналитик "Писател, преводач, сценарист, разследващ журналист, анализатор, ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
"Наричам гиганти в джаза хора, които са променили това изкуство. Тук приносът на дамите е предимно вокален. Опитах се да го покажа в последната глава на книгата. Не съм музикант. Слушам джаз от 50 години с нарастващо удоволствие. Моят твърде избирателен подход цели да представи своеобразна история на джаза. Анкетата ми стига общо взето до 70 -те години на миналия век. Оттогава до днес всеки свири според задължителното си музикално образование и както си иска. Но се надявам отделните глави да бъдат полезни на ценителите на това изкуство. Когато слушаме, неволно обвързваме мелодията с нещо познато. Иска ми се ... |
|
|
"Етюдите в тази книга са писани през последните десетилетия по искане на издателства, на приятели или по собствено усмотрение. При тези обстоятелства и за толкова продължителен период разнобоят е неизбежен. Когато реших да обединя въпросните текстове в една книга, запитах се имат ли те общ знаменател, който да оправдава съжителството им в отделен том. Освен че техният автор се подписва с едно и също име, което обаче за пореден път проявява своята множественост и разноликост, общото между тях е, че всички говорят за творби, обърнати към живота. Дълбоко съм убеден, че с целия си утопизъм, с необузданото си въображение ... |
