Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
И други истории за моето пътуване към целостта. ... "Как моята смърт спаси живота ми" е забележителната автобиография на световноизвестния духовен учител Дениз Лин. С очарователна смесица от съчувствие и пламенно убеждение, родени от силна болка и травмиращи преживявания, Дениз описва как е преодоляла ужаса от насилие в детството си и кошмара от това да бъде простреляна от непознат като тийнейджър. След това преживяване лекарите ѝ дават малки шансове за живот, но със забележително присъствие на духа тя успява да се възстанови и да открие духовно просветление. От обикновеното до необикновеното, от ... |
|
|
"Тази книга е за всички онези неразбраните, необходимите, дишащи урагани, които крият толкова много любов зад буреносните си облаци, и за онези, осмелили се да ги докоснат. Една (не)романтична история, разказана без цензура и без задръжки. Една любов, родена от страстта, но белязала душата." Димитър Мавров Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. Неподражаемият му стил на писане и запомняща се визия му носят популярност в социалните мрежи. Две години след успеха на Под черните ми криле Мавров е готов да изненада читателите с още по-изпепеляващата стихосбирка Единствено ураганите могат да ми ... |
|
|
Врабчето олицетворява свободата. В миналото моряците си правели татуировки с врабчета за всеки пет хиляди пропътувани морски мили. Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на убит мафиот. Разбивач на сърца със стоманеносини очи. Човекът, който може да ти свърши всяка работа - законна или не. А, да, той е и моят нов съпруг. Спароу Рейнс Това съм аз. Не че някой знаеше името ми, преди той да нахлуе в живота ми. Но след това той ме окова. Отвлече ме. Отне всяка надежда да избягам и да живея така, както искам. Просто отряза крилете ми. Имах мечти, но ми бе забранено да ги следвам. Нямах идея защо ме взе за жена - ... |
|
|
Змейова сватба е драма написана от Петко Тодоров през 1910 г. Действието се развива в Темно Загоре и представя мотива от народните песни за любена от змей в лицето на момата Цена и Змей Горянин. Премиерата на драмата е на 23 април 1911 г. на сцената на Народния театър. Произведението е посветено на Минка, сестрата на автора, като отношенията в пиесата пресъздават донякъде и отношенията между Мина Тодорова и Пейо Яворов. Драмата е претворена в десетки театрални спектакли и няколко телевизионни формата със същото име."Разправя ми как гората заспивала. Ката сутрин се къпел в зора... Цели кервани със звезди се виждали ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
"Капитализмът" не е последната дума в човешката история. На България и на света е необходимо модерно социалистическо дълголетие. Новите леви в Европа, включително Българската левица, възраждат социалистическата перспектива. Радикалният капитализъм може да бъде победен само от настъпателен радикален социализъм. "Лявото крило бе моето идейно-политическо убежище в рамките на все по-одесняващата партия... БСП вместо да въздигне Бузлуджа на Еверест, я превръщаше в една демагогска поляна за епизодично веселие. Нужна беше Нова Бузлуджа, нова лява енергия, нова лява партия...""Българската левица е ... |
|
|
Време за събиране на пари. ... Аз - не съм ангел...Но аз вярвам, че невидимите помощници - моите верни спътници Ангелите - ме заобикалят от всички страни. Аз усещам присъствието им във всичко. Те са с мен в радост, те са с мен в моите неприятности, особено в бедата, поддържайки ме с любовта си. Тогава ми израстват крила и мога смело да заявя:"Аз се справям!"Аз се справям с мъката, с проблемите на здравето и взаимоотношенията, с безнадежността и приятелствата по моя Път. Справям се с връхлетелите ме радости и успехи, аз мога да ги споделя с другите без страх. А от какво да се боя, ако зад мен има такава Сила?! ... |
|
|
Стихосбирката на Боян Ангелов "Последна риза" ни представя творби, заредени с дълбока асоциативна мисъл, многопластова, но непретенциозна образност, за разлика от безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом, но пъчещи се с различността си поклонници на третия пол. При цялата трагичност на авторовите послания това е поезия на дискретното внушение, на състрадателния шепот. Този шепот обаче е по-силен и въздействащ от крясъците. Всъщност авторът иска да каже на своите читатели, а и на съвременниците изобщо - хора, събудете си, опомнете се. ... |
