42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
"Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz - онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо. Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя." Любомир Терзиев, редактор Изкуството Изкуството не ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
"Книгата Голямото изкуство. Куклен театър и кукленост има за цел да покаже онези, специфични само за кукленото изкуство изразни средства и особености, които го правят толкова магнетично, когато ги има. Комплекса от тези художествени характеристики дефинираме с понятието кукленост. Какво я поражда? Кое в отделния спектакъл е нейният носител? Как се провокира появата на най-невероятното чудо одухотворяването на куклата? Ще стане ясно защо понякога безрезервно вярваме на куклените герои, въпреки че съвсем ясно съзнаваме, че те са само артефакти. Ще стане ясно и защо друг път, дори и добре манипулирани, куклите ... |
|
|
Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?"Вторият том включва текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шейсет съчинения в духа и парадигмата на Хипократовата медицина. Хипократ преживява и упражнява лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи. ... |
|
|
Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря? Трактатите в том 3 са сред най-известните в Хипократовия корпус. Те са показателни за античната гръцка медицина от V - IV в.пр.Хр., която следва теоретичните разбирания за произхода на болестите и природата на човека. Доброто познаване на развитието на заболяването, навиците на болния и всички храни, напитки и лечебни средства са ... |
|
|
Мартин Петков публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките "Сателитни антени" (1998) и "Зимни птици" (2011), както и на сборника с повести "Те не вярват в приказки" (2008). Негови стихове са публикувани в сп. "Пламък", сп. "Понеделник", сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007). Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и други. Много от кратките му разкази са били отличавани и ... |
|
|
"Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси - и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола - защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение. Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер, но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност ... |
|
|
Абсурдното, анахроничното, иреалното, алогичното, парадоксалното."Да прелистим страниците на българското изкуствознание! Характеризират го фактологичните описания. Преобладава интересът към автономното изкуство, което се отличава с естетизиране на изобразената действителност. Този подход доминира дори при карикатурата, плаката, монументалните и декоративните форми. Сатирата, гротеската, абсурдът, деестетизацията, респ. не-красивото остават извън теоретичен дискурс или към тях се подхожда с естетизиращи прийоми. Изказано или не, но и сега се изповядва убеждението, че изкуството е незиблемо царство на ценности с ... |
|
|
"Фотографът е обречен да улавя неповторимия миг - онзи най-кратьк импулс на времето, след който образите се превръщат в история. В този светкавичен акт няма нищо обективно и безпристрастно, защото погледът на фотографа е търсещ и преживяващ, а камерата е само техническото продължение на неговата индивидуалност. Много широк спектър от чувства и мотиви движат "вътрешния му обектив". От почти наивно детско любопитство до аналитично изследване, от тихо, радостно съзерцание до подтиснат ужас - скалата на емоциите е необозрима. Едно обаче остава неизменно: погледът на фотографа е насочен винаги към другите и ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Монографията "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство" изчерпателно разглежда забележителното изкуството на Първото българско царство. Научният труд на професор Никола Мавродинов съдържа 350 илюстрации на репродукции, схеми и архитектурни планове. За автора Професор Никола Мавродинов (1904 - 1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 г. В периода от 1931 - 1934 е асистент в Народния музей в София, където по-късно става и уредник (1934 - ... |
