Книгата разглежда следните теми: Постмодерността - променените реалности; Социализацията - инварианти и динамика на взаимодействията; Факторите на социализацията в мрежата на контекстуалните влияния. Един от проблемите при използване на термина постмодернизъм според Майк Федърстоун е изплъзването от възможността да му се даде ясна дефиниция, а също и възприемането му като краткотрайна мода (Федърстоун). Същевременно е важно да се разграничи постмодернизмът като интелектуално течение в изкуството, архитектурата, социалните науки и постмодерността като етап в развитието на съвременното общество. Фокусът на ... |
|
|
Модерната арабска проза се откроява с богатството на жанрове, стилове и тематика. В книгата тя се разглежда като феномен на арабската художествена словесност от втората половина на XIX - началото на XXI век. Текстовият корпус включва най-значимите произведения на авторите от различни школи и поколения. Сред тях са египтянинът Наджиб Махфуз, суданецът Ат-Таийб Салих, сириецът Закария Тамир, палестинецът Гассан Канафани, алжирецът Ат-Тахир Уаттар и др., отличени с престижни международни награди. Художествените и географските хоризонти на арабската литература се разширяват и обогатяват благодарение на много нови имена, ... |
|
|
В своя монографичен труд Пеньо Столаров разглежда архитектурата на XX век като част от двуцентричния културен модел на европейската култура. В подкрепа на тази теза той сравнява архитектурните школи Баухаус в Германия и Вхутемас в Съветска Русия. В един кратък обзор авторът разглежда развитието на европейската архитектура до 60 -те години на XX век и обръща особено внимание на постмодерното котекстуално мислене в годините след това. За контекстуалното формообразуване съществена форма играят ограничено израсналите структури на европейските градове. Богатството на форми и присъствието на сгради от различни епохи на ... |
|
|
От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата. ... Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка - то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как ... |
|
|
Мишел Мафезоли, професор по социология в Университета Париж-V, работи предимно по въпросите на социалната връзка в общностите и нарастващата роля на въображаемото в ежедневието на съвременните общества. В книгата си "Ритъмът на живота" авторът показва как постмодерното преобръщане на ценностите, срутването на идолите на Разума, на Историята, на Прогреса отварят пътя към другостта, към ежедневието, към възобновените връзки със сетивното. В условията на заобикалящ ни песимизъм тази книга се опитва да ни помогне да разберем и живеем света такъв, какъвто е. ... |
|
|
"Книгата на Петър Денчев доразвива неговия дисертационен труд със същото заглавие, защитен в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Обект на текста е един неразглеждан досега като цялостно изследване проблем - пространството в театралния спектакъл в българската сценична практика в нейната нова и най-нова история. Много ценно качество на текста е, че авторът му намира особено продуктивен фокус, през който да изследва поставения проблем за пространството и неговата употреба и функция в театралния спектакъл през последните пет десетилетия - творческия тандем между режисьора и ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
|
От Древността до наши дни: изобразително изкуство литература музика архитектура ... "Изкуството: История на идеите" разглежда спецификата на естетическите идеи и художествената практика на Древен Египет, Шумер, Вавилон, Античността, Православното и Католическото средновековие. Коментирани са особеностите на Романското изкуство и Готиката. Представени са концепцията за твореца и художествените постижения на Ренесанса и последвалия го Маниеризъм. Разгледани са естетическите идеи и художествените специфики на Барока, Рококото, Класицизма, Просвещението, Романтизма, Реализма и Натурализма. Специално внимание ... |
|
|
Базисното средоточие на новото издание на книгата на Александър Лилов "Диалогът на цивилизациите" е усилието да се обоснове необходимостта и възможността за създаването на обща теория на цивилизацията. Предлага се за дискусия въпросът възможна ли е и най-важното - необходима ли е такава теория. "Моят отговор е положителен, пише авторът, и аз съм се опитал да го обоснова с потребността да се дефинира научно-теоретически самото понятие "цивилизация"; да се изследват структурата, генезисът, историческото развитие, функциите, съвременната роля на цивилизацията и отношенията между цивилизациите; ... |
|
|
Майк Федърстоун е световноизвестен британски социолог, професор в Голдсмитс, Лондонски университет; гост-професор в университети в Барселона, Женева, Киото, Ресифе, Сао Пауло, Токио, Сингапур, Ванкувър; почетен професор на Нов български университет, София. Той е основател и главен редактор на "Theory, Culture & Society" (1982) - най-влиятелното реферирано списание за културни изследвания в света; на списание "Body & Society" (1995), както и на поредицата от книги "Theory, Culture & Society". Основните му научни интереси са свързани с консумативната култура, социалната и културната теория, ... |
|
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
