"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
Този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в "света на хората", и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване - в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил - битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата - бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете. ... |
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
Едно малко бяло мече, което повече от всичко обича да вика бау, но невинаги усеща кога да спре. Малко мече, което копнее да бъде голямо и страшно, но не ще и да чуе да не вика бау! Мече, което извиква дори подводно бау! Но идва време, когато над мечето проехтява дружно бау!!! Време, в което мечето научава важен урок и само си обещава да не вика никога, ама никога повече бау! Е, може би само веднъж, за последен път... Мечето, което викаше бау! Да викаш бау или не? Това е въпросът."Привет от Северния полюс, от място, сковано в лед и тишина, тишина по-бяла, по-смълчана и притихнала... Докато не проехтява едно гръмко: – ... |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното. Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си "Цветът на тишината". Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре - това е книгата. "Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
"Древното Братство от милиони години знае своя Път, а Черното Братство ще го открие след хиляди и милиони години на страдание и мъчение. Школата на Черното Братство е тежкият и мъчителен път, който е път на изкупване, път на изплащане на старите погрешни избори. Черните Мъдреци много ще трябва да работят и да чакат от Бога и Милостта Му часа на своята промяна. Някои чакат от милиони години и не се отчайват - те знаят, че Бог ще слезе и ще се смили. Те жадуват за Бога с жажда, която Ангелите и дори Боговете не познават. Древното Братство е дарено с осъзнато вдъхновение за Пътя си към Бога и в тази осъзнатост тече Сам ... |
|
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |