Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Тази книга отразява един миг от живота на една група съмишленици. Група от хора, съзнателно избрали подобен за всички начин на мислене – като опознавам себе си, ще опознавам света; работя върху себе си, за да съм полезен на всички. Всички или Цялото е онова дърво, в чиито клони сме ние. Листата нямат лични имена. Те са подобни по форма и структура, но всяко има своя изгрев и залез и не си пречат едно на друго по пътя между небето и земята. И все пак остават част от дървото. И всяко поглъща живителните сокове от корен и стъбло и ги преработва в поредната опора на Битието, наречена видим свят. Книгата „Божествената мисъл“ е ... |
|
|
Книгата е третата от сборника Синопсис и предлага в синтезирана и организирана форма откъси от беседите на Учителя Омраам Микаел Айванхов, посветени на различни аспекти от божествената природа на човека. Синопсис - том 3: И показа ми чиста река с вода на живот ни въвежда в мистериите на сътворението. Глава след глава, тези два символични образа на вселената и човека, каквито са съответно Сефиротичното дърво и схемата на различните тела, хвърлят светлина върху множество аспекти от космичния живот."Всички духовни традиции са виждали в планината, дървото и реката особено богати и значими символи. Защо? Защото от ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Да се изгубиш и откриеш в Индия и Непал."Неведнъж са ме питали какво точно ме очарова в Индия, така че да я посещавам отново и отново. Дърпа ме някаква притегателна сила, досущ магнит, надделяващ над бедността, мръсотията и безпорядъка. Спирам, поемам дъх и се гмурвам в спомените... Спомени, изпълнени с пустеещи селца, гъсти джунгли и многомилионни мегаполиси; с контраст на луксозни хотели и глинени колиби, на жарки плажове и заснежени хребети, на невъобразими бунища и спретнати храмове, на разпадащи се гета и умопомрачителни палати, на кастово разделение и трогателна човечност... Ах, какво изобилие от пищни сарита, ... |
|
|
Литература Par Excellence. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Насилието - тъмната страна на човешката същност. Насилието - причиняването на болка, събуждането на страха, освобождаването на гнева. Тази книга е неистов вик за справедливост. Жената винаги е жертва. Жената е безпомощна. Жената може дълго да страда. Така ли е? Има ли граница, която насилието не трябва да прекрачва? Един отрязък време от живота на жертвата. Десетки въпроси без правилен отговор. Едно е ясно: имаме тъмна страна. Страхът е нашата движеща сила, а гневът е приспивната ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Роман за всички възрасти за едно деветгодишно момиченце, което губи зрението си, вдъхновен от житейската история на авторката Паола Перети. За феновете на "Малкият принц" и "Баронът по дърветата". ... "Първо спирам да поздравя черешата. От улицата, където вървим всяка сутрин двамата с татко, я виждам отдалече (е, не чак толкова). Всъщност отначало прилича само на шарено облаче, но знам, че е дървото, тоест косата му, ако е добър великан, както си го представям. Баба казваше, че в дънера на всяко дърво живее великан, който е духът на дървото, а когато отрежат стъблото, прехвърля се в друго дърво. ... |
|
|
Преклони се пред кралицата си или кърви пред нея. Жертва и победител... Попи дори не е и мечтала да открие любовта в лицето на принц Кастийл. Сега копнее да се наслади на щастието си, но първо трябва да освободят неговия брат и да намерят нейния. Мисия, която крие неподозирани опасности и неочаквани последствия. Защото Попи е Избраницата, Благословената. Истинският владетел на Атлантия. Във вените ѝ тече кръвта на Краля на боговете. Короната и кралството ѝ принадлежат по закон. Враг и воин... Попи иска единствено да контролира собствения си живот, не тези на другите, но трябва да реши дали да загърби ... |
|
|
"Сега България е малка страна. Съвременният българин трудно може да си представи огромната държава, простряла се от Карпатите до Бяло море, от Днепър до днешна Унгария. Като историк и археолог аз знам всичко това. Защото националният нихилизъм днес до такава степен е отровил българския народ, че понякога дори историците се питат дали миналото величие се е случило някога. И тогава идва ред на историческите паметници, призвани да съхраняват и припомнят древността."От автора ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Антология - двуезично издание на български и испански език. ... В настоящата антология са избрани стихотворения от периода 1892 - 1938 г., когато в страната се раждат и процъфтяват модернизмът и авангардизмът (понякога наричан "радикален модернизъм"). Като два върха се открояват творчеството на Мануел Гонсалес Прада и това на Сесар Вайехо, но редом с тези автори живеят перуанци, които са сред най-забележителните представители на все още оформящата се латиноамериканска литература. Ранната смърт на мнозина от тях не ги възпира да оставят ярка следа подире си и критиците са необикновено единодушни, когато открояват ... |
