Класическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд забърква Мейвис Дориъл Хей в "Смърт край реката". Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, Мейвис Дориъл Хей жъне успех още с първия си роман "Убийство в метрото", публикуван през 1934 г. Година по-късно излиза "Смърт край реката", който затвърждава класата ѝ и се радва на още по-голям интерес. В мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж "Персефона" се събират край реката, за да основат свое тайно ... |
|
|
"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда" - е записано на Омуртаговата колона. Тази проникновена сентенция неизбежно смущава душите, когато се замислим за преходността на дните ни. Защо на човек всъщност е необходима идеята за живот след смъртта? Смърт и прераждане или смърт и живот след смъртта са двойки понятия, които взаимно се изключват и обезсилват. Крайно нелогично е да има смърт, ако след нея започва друг живот. Защо умираме, ако смъртта не е краят? Има ли прераждане? Има ли паралелни светове? Могат ли мъртвите да бдят над живите? Тази книга проследява еволюцията на представата за смъртта и предлага ... |
|
|
Научните възможности за постигане на физическо безсмъртие. Неизбежна ли е смъртта? Досега това беше единственото сигурно нещо в живота ни. За да заглушим екзистенциалния ужас от наближаващия край, през вековете сме се обръщали към религии, идеологии и различни творчески начинания. Според Хосе Кордейро и Дейвид Уд обаче смъртта вече не ни очаква с абсолютна сигурност. Науката и технологиите са на ръба на революционен пробив: човешкото безсмъртие. Тази книга ни позволява да надникнем в удивителния експоненциален напредък на изкуствения интелект, регенерацията на тъкани, терапиите със стволови клетки, принтирането на ... |
|
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
|
От най-добрия съвременен руски фантаст, автор на поредиците за "Патрулите" и "Дълбината". Един редови полицай. Един мъртъв полицай. Една седмица, за да спасят света. ... Московският полицай Денис Симонов е зает с рутинни и общо взето обичайни дела, докато един ден, заради съвсем обикновен смъртен случай, той получава партньор - възпълен, старомоден и мъртъв. Сергей Лукяненко създава постапокалиптичен роман и демонстрира уникалната си дарба да вдъхва нов живот на добре познати и сякаш изчерпани теми. Озоваваме се в пострадалата, но съвзела се Русия, в която краят на света вече се е състоял и има важни ... |
|
|
"Проблемът с призраците е, че те трябва да останат мъртви. Точно това съм аз, но не мога да стоя далеч от Магнолия Мари Мейсън дори и един ден, да не говорим за една година. А вече ни делят петнадесет. Тя обаче най-вероятно ще поиска да ме убие на мига. И тъй като я познавам добре, не се и съмнявам, че е способна да го направи. Но аз съм човек с мисия и разполагам с всичко за целта. И така, Магнолия, идвам. Този призрак е готов за всичко, което си му подготвила. В края на краищата има само един начин, по който това ще приключи, ако зависи от мен - с "докато смъртта ни раздели"." Из книгата Книга ... |
|
|
Изповед на един бивш богохулник. ... Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. ... |
|
|
Началото на романа ни връща в съдбовната и преломна 1393 година. Един болярски род напуска столицата Търновград, за да търси спасение, и така основава малкото планинско селце Трънава. Няколко века по-късно селцето процъфтява. Ангел и Огнян са връстници, израснали в общността и непрекъснато поставяни от съдбата в непримирим сблъсък. Верни на имената си, единият с радост помага на близки и приятели, а другият изпепелява всичко, до което се докосне. Щастието на героите в романа има висока цена. Тъмната сянка на злото смразява крехкия полет на душите им. Писателката постепенно разкрива лъкатушещия, нерядко превратен път на ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Стихосбирката Изживей ме е дебютна за автора Александър Иванов."Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, използвайки само и единствено черния цвят от мастилницата си, чрез който успява не само да изгради свят, а и да му даде мисли, чувства, да го съживи, да го научи да диша. Може би това е имал предвид, когато ни е поканил в Изживей ме - заедно да се придвижим от сътворението си до върха на най-чистата ни мисъл. Черното е от него, а всичко ... |
|
|
Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ... Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство - съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено, болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието... Тази книга е разделена на пет части: "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
