В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
"...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли... В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук. Едно малко момиченце тичаше по плажа. - Минта! Минта! Ела тук! - извика жената. Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето. - Минта ли се казва дъщеричката ви? -Да. Минта! - Какво значи Минта? - Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се ... |
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |