"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тома Николов Христов (1863–1946) е свещеник в Македония. Деец на ВМРО. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България."Кардиограми" е продължение на неговите спомени от правнучката му Славея Балдева. Тъй като спомените му секват в навечерието на новата война, тя се опитва "да опише нещата от негова гледна точка: "да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи". ... |
|
|
Книгата представя за първи път публично краеведското изследване за Симеоновград и село Йорданово на Слави Недков (1875 - 1941 г.) - знаков и дългогодишен учител и културен деец в Симеоновград и Стара Загора, участник в Балканската война, оцелял и завърнал се след плен в лагера на гръцкия остров Трикери. Ръкописът, създаден от Недков в началото на 30-те години на ХХ век, е ценен с това, че е вероятно първият труд, описващ Търново-Сеймен (дн. Симеоновград) и село Йорданово. ... |
|
|
За Адолф Хитлер има издадени над 120 000 тома през последните 70 години. Едва ли за друга личност в човешката история е писано толкова много. И въпреки това, твърде малко от авторите са го познавали лично и могат да допълнят с нещо познатия образ на политика и държавника Хитлер. Един от малцината е Аугуст Кубичек, единственият му приятел през младежките години. Двамата са неразделни между 1904 и 1908 година. Запознават се и скрепват приятелството си в родния им Линц, по-късно делят една квартира във Виена. Всъщност, книгата на Кубичек е единственият автентичен документ за този период от живота на бъдещия Фюрер на ... |
|
|
Бенджамин Франклин казва веднъж: "Никога не е имало добра война или лош мир". Но какво определя дали войната ще бъде избрана пред мира? Многократно награждаваният социолог Майкъл Ман стига до заключението, че шепа политически лидери - хора, подвластни на различни емоции и идеологии и ограничени в своите действия от рамките на традиционната за тяхната страна култура и институции - всъщност вземат тези решения, като обикновено правят неразумния избор на войната и рядко постигат желаните от тях резултати. Ученият изследва причините дадена обществена група да наложи решението за водене на война; различните ѝ ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
В книгата авторът заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28.01.2001 - 30.12.2003 г.). В последната част на книгата ще намерите философското есе "Болката като критерий за истината", в което Велко Вълканов ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие. ... |
|
|
Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува. Една фатална грешка изпраща Кена Роуан в затвора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че последствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже. Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд - собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ... |
|
|
Последната битка! Краят на един невероятен, несравним епос! Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало. Спомен за светлина е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия ѝ блясък и страховито великолепие. Светът е ... |
|
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
|
|
Кратък, лиричен, фрагментарно структуриран роман за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на хърватската колективна история, който носи на хърватския автор с космополитен дух низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
