Властелинът на пръстените - част 1: Задругата на пръстена
Специално издание с цветни порезки

Хората се делят на два вида - едните, които са чели Хобит и Властелинът на Пръстените и другите, които възнамеряват да ги прочетат.

Хобитът Фродо от едно заспало градче в Графството е натоварен с изключително важна задача - да предприеме убийствено пътешествие през Средната земя до Мордор, където трябва да унищожи Пръстена на силата - единственото, което крепи властта на злия тиранин Саурон.

Фентъзи епос на всички времена!

Първи том от епичната сага Властелинът на пръстените от Дж. Р. Р. Толкин.

Изданието е с красива цветна порезка.

"Един дългоочакван празник.

Много вълнения и клюки се развихриха из Хобитово, когато господин Билбо Торбинс от имението Торбодън обяви, че скоро ще отпразнува сто и единадесетия си рожден ден по особено тържествен начин. Голям богаташ и голям особняк, той се бе превърнал в живото чудо на Графството още преди шестдесет години, по време на удивителното си изчезване и ненадейното си завръщане. За богатствата, донесени от пътешествието, се носеха легенди и се ширеше мнението, че каквото и да разправят старците, Хълмът край Торбодън е просечен от тунели, пълни с несметни съкровища. Не стига това, ами се чудеха и на неизчерпаемата му жизненост. Годините летяха, ала не личеше да са засегнали господин Торбинс. На деветдесет години си беше почти като на петдесет. На деветдесет и девет години започнаха да го наричат добре запазен, но непроменен би било по-близо до истината. Мнозина клатеха глава и мислеха, че много хубаво не е на хубаво; не изглеждаше честно някои да се радват на (привидно) вечна младост и неизчерпаемо (според слуховете) богатство.
– Все някой ден ще трябва да се плаща – казваха те. – Не е естествено това и ще му докара белята.

Но засега белята не идваше, а господин Торбинс не се скъпеше, тъй че повечето хобити охотно му прощаваха и чудатостите, и сполуката. Той често разменяше визити с познатите си (с изключение на Влачи-Торбинсови, разбира се) и имаше немалко предани поклонници сред по-бедните и незначителни хобитови родове. Но с никого не се сближи, докато не започнаха да подрастват по-младите му братовчеди. Особено обичаше най-големия от тях, младия Фродо Торбинс. Когато Билбо навърши деветдесет и девет, той прие Фродо за свой наследник и го доведе в Торбодън – така надеждите на Влачи-Торбинсови рухнаха окончателно. По някаква случайност Билбо и Фродо имаха общ рожден ден, 22 септември. „Най-добре ела да живееш с мен, момчето ми – рече веднъж Билбо. – Знаеш ли как хубаво ще си празнуваме рождения ден!“ По онова време Фродо още караше волните години, както наричат хобитите безгрижното десетилетие между детството и навършването на пълнолетие на тридесет и три.

Изминаха още дванадесет години. За двойния си рожден ден Торбинсови винаги организираха твърде оживени забави, но сега се подразбираше, че за наесен планират нещо изключително. Билбо щеше да навърши сто и единадесет, 111 – странна цифра и твърде почтена възраст за един хобит (дори Стария Тук не бе надхвърлил 130), а Фродо ставаше на тридесет и три, 33 – важна цифра, възраст на пълнолетието. В Хобитово и Крайречкино езиците се поразвързаха; слухът за предстоящото събитие обиколи цялото Графство. Историята и нравът на господин Билбо Торбинс отново се превърнаха в злободневна тема за разговор и старците внезапно откриха, че спомените им са обект на благосклонен интерес.

Никой нямаше по-внимателни слушатели от стария Хам Майтапер, известен с прозвището Старика. За аудитория му служеше „Бръшляновият храст“, ханчето по пътя за Крайречкино, и словото му се ползваше с авторитет, защото вече четиридесет години се грижеше за градината на Торбодън, а преди това бе помагал в същата работа на стария Ямкин. Сега на свой ред застаряваше, ставите му се схващаха и основната работа бе поел най-малкият му син, Сам Майтапер. Както бащата, така и синът бяха в много добри отношения с Билбо и Фродо. Живееха на самия Хълм, на улица „Торбаланска“ № 3, точно под Торбодън.
– Много изискан и благороден хобит е господин Билбо, а и любезен език има, винаги съм го казвал – заявяваше Старика. И с пълно право: Билбо бе много учтив с него, наричаше го „майстор Бързохам“ и редовно се допитваше по зеленчуковите въпроси – станеше ли дума за кореноплоди и за картофи, Старика бе признат от цялата околия (а и от самия себе си) за пръв авторитет.
– Ами оня Фродо, дето живее при него? – попита дядо Дъбис от Крайречкино. – Торбинс му е името, ама казват, че наполовина, та и повече, е от Брендифуковия род. Чудя се и се мая как може някой Торбинс от Хобитово да търси жена чак от Фуков край, дето всички са чудаци.
– Как няма да са чудаци – подхвърли чичо Чифтокрак (съсед на Старика), – като им е щукнало да се заселят на оня бряг на Брендивин, току срещу Старата гора. Само половината приказки да са верни, пак ще излезе, че там е мрачно и вредно място.
– Прав си, чичо! – възкликна Старика. – Вярно, Брендифуковци от Фуков край не живеят вдън Старата гора, ама пак ми се видят смахнат род. Щуреят с лодки по оная голяма река, а това не е редно. Нищо чудно, че стават беди, тъй ще ви кажа. Но както и да е, господин Фродо е симпатичен млад хобит, де да бяха и другите като него. Не само по лице се е метнал на господин Билбо. В края на краищата баща му е от Торбинсови. Почтен и достоен хобит беше господин Дрого Торбинс, лоша дума не се чуваше за него, додето не се удави.
– Удавил се? – викнаха неколцина.

Естествено, бяха чували и това, и по-мрачни слухове, но като страстни поклонници на семейните хроники хобитите бяха готови да изслушат историята отново.

– Ами така разправят – рече Старика. – Та значи, господин Дрого се ожени за горката госпожица Примула Брендифук. Тя беше първа братовчедка на нашия господин Билбо по майчина линия (майка º била най-младата от дъщерите на Стария Тук), а пък господин Дрого му беше втори братовчед. Тъй че господин Фродо му се пада едновременно и първи, и втори братовчед, дето се вика, зависи откъде ще погледнете, нали ме разбирате. След сватбата господин Дрого често гостуваше в Бренди-палат при тъста си, майстор Горбадок (чревоугодник си беше Дрого, а пък старият Горбадок имаше славна трапеза), та веднъж, като бил на гости, излязъл с лодка по Брендивин и се удавил заедно с жена си, а горкият господин Фродо бил още дете и прочее."
Из книгата

"Блажени са онези, които легендите измислят и които митове със руни тайнствени изписват"
Из "Митопея", Джон Роналд Руел Толкин

В живота на всеки човек - велик или не чак толкова - има събития, които го определят, оформят, насочват го в това, което прави. Между тези съдбовни валци, реката от уникална човешка енергия се промушва, извайва и накрая застива. Вероятно би било крайно самонадеяно да си мислим, че можем да разгадаем и обхване всички планове на съдбата, но за Джон Роналд Руел Толкин определено си заслужава да се направи поне опит. Животът на Толкин започва в Южна Африка през 1892 година, но корените му далеч не са в Блумфонтейн. Потомък на саксонска фамилия, която се мести и устройва в Англия, Джон коментира така своя произход: "Името ми "Tolkien" е германско, но аз никак не съм "дързък", както някои мои далечни праотци." Едва тригодишен Джон се връща в Англия с майка си и брат си, за кратка семейна визита, но Съдбата вече е решила друго за него - че ще остане в Англия. И наистина, нещастен инцидент с баща му кара вдовицата да се установи в Бирмингам, при нейната сестра. Роналд учи в престижното училище "Кинг Едуард", което напуска поради финансови затруднения на семейството. Но и тук Съдбата си казва думата - Роналд трябва да получи образование точно там и да развива своята удивителна способност да овладява нови езици. През 1903 г. той получава стипендия и се връща в "Кинг Едуард". След ранната смърт на майката и влошените отношения на Роналд и брат му с тяхната леля, те се принуждават да се преместят в доста спартански пансион. Но и този житейски обрат е съдбовен - там Роналд среща своята бъдеща съпруга - Едит Брат, в която се влюбва мигновено. По молба на опекуна си обаче - отец Франсис, бъдещият писател спира да се вижда с Едит, за да успее да завърши университета в Оксфорд, където без стипендия няма никакъв шанс да попадне. На следващата година 1916 - той се венчава за своята любима. И така, едва завършил престижния университет със специалност "Англиски език и литература", младоженец от три месеца, Толкин се включва в Ланкаширския стрелкови полк и заминава за Франция. Първата световна война е сред ужасяващите събития, сложили своя отпечатък върху съзнанието на гения - безсмислената смърт на невинни, сред които и двама от най-добрите му приятели. Там той започва да пише някои от поетичните произведения, които по-късно намират място в "Силмарилион".

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg