В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Вторият том на "Структурална антропология" е сборник със статии, публикуван за пръв път през 1973 г. - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във "Френската академия". Тази книга е продължение на "Структурална антропология", излязла през 1958 г. Публикуван петнадесет години след "първата" антропология, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Разпределени са в четири части: полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, ... |
|
|
Междинни пространства и хибридни идентичности на Балканите през XXI век. Второ преработено издание. ... Монографията "Българи сме, но не съвсем" представя две гледни точки - към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е - "Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга - сръбкиня и чичо българин"? ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Изданието има за цел да представи разсъждения върху въпросите на критическото четене, които се обсъждат в рамките на лекционните курсове "Антропология на българите" и "Антропология на славяните" в специалностите "Българска филология" и "Славянска филология" на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Неолитният символ на вяра и новозаветният архе-език. В книгата се разгръщат четири свързани теми: Конструкцията на човешкия език като единен ментален език (архе-, първичен език), който се проектира в многообразие от фонетични езици, в своите първообрази, подчиняващи се на единни правила. Бохарският коптски език като новозаветен език, отразяващ този първичен език в контекста на Новозаветното Благовестие и конкретно - носещ в многопластови думи като семена проповедта на Християнското Благовестие. Представено е и как горното е отразено в записите на Светото Евангелие в най-древния известен бохарски коптски ръкопис. ... |
|
|
Книгата е своеобразен венец на богословското творчество на проф. Георгиос Мандзаридис. В този си богословски подвиг проф. Мандзаридис предлага на съвременния читател една отговорна позиция към най-актуалните екзистенциални, етически и социални проблеми като има за последен критерий църковната истина за човека и за етоса на новия живот в Христос. Това е подвиг на отговорното следване на отците, който прави възможно преоткриването на идентичността на православната християнска етика и богословското осмисляне на всички хоризонти на човешкото съществуване и етос – от тайната на човешката личност до проблемите на биоетиката и ... |
|
|
"Сега, след края на тази книга, ние сме в положението на Фройд, който честно си признава, че след като 30 години е изследвал женската душа, не може да отговори на въпроса: "Какво иска една жена". Впрочем, успокоява ни Фройд, никой досега не е успял. Авторите на книгата успяха да разберат само едно: в жената винаги ще има нещо, което е недостъпно за мъжа, и това е част от тайната на живота. Езотеричният анализ, който използвахме и който е ненаучен, но по-дълбок, показва само къде е върхът на айсберга, но не и къде е скрита и какво представлява неизмеримата му величина в дълбините. Написахме тази книга с ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски. Чете лекции по ... |
|
|
Идеи за произхода на човека (монография – история на антропологията). Човекът – възникване и еволюция (монография – философия на антропогенезата). ... |
|
|
Колекцията от два тома включва 92 от най-популярните и обичани приказки и басни на всички времена, събрали в себе си въображението и мъдростта на вековете. Великолепно илюстрирани и увлекателно разказани, те отвеждат децата в непознати царства и далечни земи, срещат ги с принцове, принцеси и дракони, с добри феи и зли вещици, с умни животни и магически създания, и ги учат да се справят със страховете си, да разпознават доброто и да застават на негова страна. ... |
|
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
