Съставители: Василена Билярска, Донка Билярска, Цочо Билярски. ... "Христо Силянов (1880 – 1939) е най-известният изследовател на борбите на македонските и тракийските българи и участник в македонското и тракийското революционно и легално движение. Бил е войвода в Македония и Тракия още от времето преди Илинденско-Преображенското въстание до Балканските войни. Силянов е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, като политическата му дейност е свързана с русофилската партия на д-р Цанков и със Сговора на проф. Ал. Цанков. Той е утвърден публицист и поет, автор на едни от най- ... |
|
|
Иван Мешеков (1891 – 1970) е един от най-големите литературни критици в българската литература между двете световни войни. Той е удивително явление на литератор, който последователно и неотклонно следва своите идеологически принципи, защитава ги и съобразно тях анализира, тълкува и оценява литературните факти и явления. Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знаковите имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството. „Дълг и чест“ са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български ... |
|
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край събира в единен разказ сведения, документи и изследвания за развитието на Трявна и околните селища - от природогеографската основа, древността и Средновековието, през османския период и Възраждането, до стопанските, политическите и обществените промени на XX век и годините на прехода. Книгата откроява Трявна като културно, просветно, стопанско и административно средище, като обръща внимание на изворите, архивните свидетелства, местната памет и участието на тревненци в значими обществени, стопански и културни процеси. Дългогодишен градоначалник на Трявна и виден ... |
|
|
Осветената през 1230 г. църква „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е всеизвестна най-малкото с два твърде важни владетелски надписа върху каменни колони - на кан Омуртаг (814 - 831/2) и на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Въпреки превратностите на времето църквата явно най-тясно е свързана в съзнанието на българите с тяхната държавност, щом веднага след подписването на Протокола за откриването на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. народните представители участват в молебен за възкръснала България точно в този храм, а на 22 септември 1908 г. отново тук тържествено е обявена Независимостта на страната. ... |
|
|
"Фреските в Боянската църква са част от световното културно-историческо наследство и за мен, като издател, беше мечта и привилегия да реализирам книга в голям формат, с качествени фотографии и кратки анализи на именити изкуствоведи за тези забележителни произведения на средновековната живопис. По този начин искам да запозная по-широк кръг от ценители с изключителните качества и с ренесансовия им дух. След изминат дълъг път и преодолени немалко трудности, вълнението след отпечатването на първите ни снимки беше огромно. Шедьоврите на Боянския майстор излязоха от полумрака на църквата и се разкриха в цялото им ... |
|
|
Употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в. ... „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в." е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Въз основа на обилен архивен материал от излизалите през Възраждането периодични издания книгата проследява първите стъпки в събирането и записване на фолклорни текстове, тяхното публикуване и разпространение посредством печатните форми на комуникация, и ... |
|
|
Изследване на имената на местата, където растат или са расли гори у нас. Инженер Леонид Йорданов е роден в град Шумен на 8 август 1910 година, но израства в Плевен, където баща му изпълнявал военната си служба. Учи рисуване в ателието на Ангел Спасов и след като завършва гимназия, заминава в град Парага, за да продължи образованиято си в местната художествена академия. Баща му обаче е разорен и поради липса на средства Леонид се завръща в България. Решава да се посвети на опазването на природата и става студент в Лесотехническия университет в София. След дипломирането си започва да работи като инженер-лесовъд. Почива на ... |
|
|
Как умира една нация? Не с гръм и трясък, а с невидима подмяна на национална идентичност. Книгата е безпощадна дисекция на един народ, който е загубил своя логос; своя вътрешен смисъл на съществуване. Тя е тревожен камбанен звън, който ни кара да се замислим каква България искаме да оставим на децата, които още не са родени. Тя не е нито обвинение, нито апология, нито носталгия. Тя е структурен опит за разбиране на сложна и често неразпознаваема трансформация, в която един народ постепенно губи основните си опорни системи, идентичност, памет, демографска структура, институционална автономия и стратегия за бъдещето. „ ... |
Книги 
