За духа на законите е книгата, на която
Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология.
Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен инструмент на политическата свобода и влиянието на климата върху темпераментите, социалното и политическото устройство на народите. Макар римокатолическата църква да включва За духа на законите в индекс на забранени книги през 1751 година, световната ѝ слава е неизбежна. Такова е и влиянието ѝ върху конституционализма и неговите практики, както върху и зараждащите се модерни социални науки.
Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Ла Бред е дьо Монтескьо (1689 - 1755) е роден в Шато дьо Ла Бред, близо до Бордо, Франция. Като произхождащ от аристократична фамилия, завършва католически колеж, а след това и право в Университета на Бордо. След смъртта на чичо си наследява длъжността Вицепрезидент на парламента в Бордо, свързана с юридическа дейност. През 1721 година излиза неговият епистоларен роман Персийски писма. През 1728 година става член на френската Академия на науките. Пътува из Европа и прекарва години в изучаване на правото, историята и икономиката, географията и политическата теория. Енциклопедичните си знания Записва в томове с бележки и се подготвя за своето най-знаменито произведение - За духа на законите. С теорията си за разделението на властите и анализа на понятието деспотизъм, Монтескьо остава в пантеона на великите политически мислители редом с
Томас Хобс, Жан-Жак Русо и други.