"Навремето в България се строеше интензивно и мащабно. Вестник Работническо дело се задъхваше да описва ежедневно трудовите подвизи на пролетарската класа с епични словосъчетания. Студенти и ученици късаха от учебния си залък, за да съберат богатата реколта и да я превърнат в компот. Хидроинженери градяха язовири, за да има вода и българите да живеят по-хигиенично, без да си честитят банята. Вестник Стършел с карикатурно-фейлетонни похвати кандърдисваше хората да крадат по-малко от своята общонародна собственост. Агитаторите громяха с лозунги и речи малката правда, както я беше обозначил Живков. Тружениците на тихия ... |
|
"Кое е това, което ни струва все по-скъпо, но на което все по-малко разчитаме? Кое е това, което все по-малко разбираме, но от което все повече зависим? Кое може за секунда да превърне живота ни в кошмар дори с липсата си? Това е Държавата! Не знам дали забелязахте, но на 9 август 2018 г., в разгара на летните отпуски, ние, българите, осъмнахме без държава. Срина се един от най-важните и регистри - търговският. Собствениците на фирми, адвокатите, нотариусите нямаше как да не забележат, че целият търговски оборот в страната е блокиран. Държавата, същата тази Държава, която крепи легитимността си на документи и чиято ... |
|
Моята битка за правата на жените в Иран. Ширин Ебади - първата мюсюлманка, получила Нобелова награда за мир, вдъхновява милиони хора по света с работата си като адвокат, защитаващ жени и деца от жестокия режим в Иран. Ебади разказва своята история за кураж и непокорство, изправена пред правителство, твърдо решено да унищожи както нея, така и семейството и мисията ѝ. Години наред ислямската република се опитва да сплаши Ебади, но след възкачването на власт на Махмуд Ахмадинеджад през 2005 година цензурата и преследването стават още по-ожесточени. Правителството подслушва телефоните на Ебади, наблюдава адвокатската & ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
Онно и Макс се радват на искрено приятелство, докато и двамата не се влюбват в Ада. Това, което никой от тях не предполага, е, че любовният им триъгълник е само част от предначертан свише план. Защото Господ иска да разтрогне договора си с провалилото се човечество. Дали обичащите се предугаждат божествените намерения и на кого е възложена най-важната мисия? 65-те глави на "Отриването на небето" Мулиш пише, когато е на 65-годишна възраст. Самият автор нарича романа "весела игра, сериозна шега", посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна теория за сътворението на света, чрез която се ... |
|
Лондон, 1898 г. Загадъчно зло се спотайва в подземията на Природонаучния музей в очакване да бъде разбудено. В Ню Йорк светският лъв Монтгомъри Гилмор ще спечели ръката на опърничавата Ема Харлоу, ако приеме необичайно предизвикателство. А самият Хърбърт Уелс е въвлечен в космическо нашествие, подозрително напомнящо романа му "Война на световете". Преди пришълците да завладеят Земята, популярният писател ще трябва да използва дарбите си, за да предотврати катастрофата, чиито кълнове се крият в злополучна антарктическа експедиция шестдесет години по-рано. Подпомаган от колоритни персонажи, той прекосява ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
Книга 13 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки. ... |
|
Удивителен епос за спасителната вяра в бурните години от първата половина на XX в., видени през очите на действителни личности. Съдбите на монахиня Касиния (Галина Везенкова), свети Серафим Чудотворец и неговите духовни чада са вплетени в майсторска сплав от реални факти и мощно писателско въображение."Войните свършват, защото са обичайни, беше казала майка ѝ, тази обаче се оказа толкова обичайна, че съвсем се сля с живота и отказа да свърши. Годините бяха изпълнили едната ръка на Галинка, пълзяха по пръстите на другата и тя вече едва си спомняше времето, когато сутрин седеше пред чугунената печка да гледа как ... |
|
Романът е базиран на истинската история на Антоан дьо Сент-Екзюпери, автор на Малкият принц. 20 -те години на XX век, Франция. В авиокомпания Латекоер приемат само най-добрите пилоти. Сред избраните са Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Мермоз и Анри Гийоме - трима героични летци, които ще отворят първите линии за доставка на поща по неизследвани маршрути. Никое разстояние не е твърде голямо за тях, никоя планина - твърде висока: писмата трябва да стигат до местоназначението си. В небето тримата пилоти се борят с природните стихии, а на земята посрещат сътресенията на белязаното от войни и катаклизми време. Романът описва ... |
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |