Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
В поетичния си сборник На думите пред скрития олтар Добрин Паскалев разкрива свят, изпълнен с дълбоки емоции, мъдрост и спомени, които оставят своя отпечатък. Книгата отвежда читателя към размисли за преходността на живота и непреходната сила на думите. Всяко стихотворение ни пренася в свят, където думите са не само изкуство, но и път към разбирането на човека, времето и безкрайността. Тук се срещаме с поезия, която ни пренася в пространството между личната болка и общочовешките истини, като в нея авторът почита значими фигури от българската история и своята лична вселена от спомени и идеи. Сборникът се откроява и с ... |
|
|
"Душата на лирическия герой на Димитър Петров - Дионисий е широка, а сърцето му е щедро на доброта и любов. Той обича живота, такъв какъвто е, и раздава любовта си на света, който го заобикаля. Но в любовната палитра от чувства има и търсене, опознаване, съпреживяване и нараняване от любовта. Жената, чашата с вино, хляба, огнището, луната, щурците, звездите и тревите се съчетават хармонично с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата или победата. В стиховете натежава спокойствието на мъдростта, натрупана от житейския опит, говори ясният глас на твореца, носещ послания и откровения." ... |
|
|
Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
|
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга, преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
|
"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение ... |
|
|
Книгата е в удобен джобен формат: 10.8 x 14.5 cm. ... Войнът е самотна птица (Изповедта на Аорон) Погледът ми е джедайски меч С него аз воювам в Мрака. И щом във Тишината Ме докоснат зов и стон - Изстрелвам го, За да помага. Така със себе си Сражавах се С години - Войната стана Моят занаят. Изпепеляван, Аз възкръснах И неспирно Леките ми стъпки Пак шептят. И ето - аз съм тук И чакам. В готовност е И моят меч. На неговия връх Живее Свободата, Която ще изгони Мрака надалеч. Аухен Сонпа Илюстрации: Руа Езекийл ... |
|
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |
