Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |
|
|
Очарователна картонена книжка, написана с обич и усмивка, която ще помогне на децата да направят първите си самостоятелни крачки в големия свят."Тази сутрин не ми е добре. Мама каза, че съм болен и трябва да отидем на лекар. Лекарят ми изглежда много голям. Прилича ми малко на магьосник. Той прави някакви странни неща..." Из книгата Книгата е част от поредицата Аз и Зайко растем от издателство Фют. ... |
|
|
Царуването на Иван Асен II е един от върховете в тринадесетвековната история на България. Личността на сина на стария Асен - политик, дипломат, военачалник, както и неговото време в романа са пресъздадени с художествено майсторство върху подчертано документална основа."Беше ранна пролет и през отворения прозорец княз Иван гледаше как вятърът огъва върховете на дърветата. Мария-Белослава играеше на двора и първа посрещна "чичо Климента". Войводата я вдигна високо над главата си, засмя се и се провикна: – Уу, каква мома станала! После, като остави Мария-Белослава на земята, той се запъти не към вратата на ... |
|
|
"Шепота ми, идващ от сърцето, събуди мрака от непрогледна тъмнина, и слънчева усмивка на лицето, грейна с небесно лунна светлина. Поглеждам дръзко към небето, познавам коя е моята звезда, и с лъча на слънцето напето, опитвам се да уловя мига. И летя с кошница над полето, аз съм слънчевата му сестра, събуждам цветчетата там додето, стигам с моята светла искра." Светлана Тодорова ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
В книжката ще намерите 7 приказки за лека нощ, по една за всеки ден от седмицата."Един ден лисицата срещнала котарака и му рекла: – Котаране, искаш ли да се оженим! – Искам, лиске - отговорил котаракът, – само че като се оженим, как ще те храня? – Как ли? - заговорила хитрата лисица. – Всяка нощ аз ще идвам под дърветата, дето спят кокошките. Ти ще се катериш по клоните и ще плашиш заспалите кокошки." Из книгата ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
|
Поезията на Андрей Германов е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в нея прозвучават трагични нотки, то е, защото истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешна борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. Томът съдържа избрани стихотворения и четиристишия, редове от биографията и статии от Чавдар Добрев, Любомир Левчев и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост."Макар в един стих поетът носталгично да заявява: "Ще ме откривате, но късно: когато ... |
|
|
В книгата ще намерите подбрана стихосбирка на 19 журналисти-поети: Балчо Балчев Венелин Митев Венцислав Паскалев Димитър Дженев Евелина Гечева Иглика Горанова Иван Матанов Кръстю Пастухов Любен Лачански Мариана Кирова Михаил Григоров Надя Попова Оля Стоянова Силвия Бимбалова Силвия Стефанова Спасиана Кирилова Татяна Атанасова Татяна Явашева Христо Христовю "Похотливият вятър връхлетя над тополите и започна да ги съблича. Ето вижте ги - целите голи са и на леки жени ми приличат. Милиарди пухчета над града полетяха. Щях да кихам навън до припадък. Но зад моя прозорец и под моята стряха няма да ... |
|
|
Странна работа Чудя се защо не иска да се закопчае тази ризка, витаминът сам да се изпие, коридорчето - да се измие, котенцето мляко да си купи?... Само вазата... сама се счупи. В кварталната градинка Идвам всеки ден и знам - никой тук не идва сам. Идва с котката си Спас, с котката пристигам аз, Ива - с бялото балонче, Владко влачи камионче... А пък бабата на Владо влачи... Владовия дядо... ... |
|
|
"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва ... |
