Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно баща му става адвокат. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания Млад творец и Пролет. През 1952 г. завършва право в
СУ Св. Климент Охридски. Работи като адвокат, журналист в различни издания, издател.
Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си Калоян, Княз Борис I, Иван Асен II. Цар и самодържец, Царпетрово време и много други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, борбата им за национална идентичност и проявата на силна душевност. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков не само щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, но и задават контекста на стремежа на народа ни за книжовно и културно израстване.
Наред с останалите си произведения Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: Хан Крум, Аулите на хан Омуртаг, Размирна година, Хайдути шетат по море, Ястребът, Приказки за празници и други.
Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многобройните книги, в които помества хиляди традиционни български рецепти. Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 г. в София.