Откъде идва упоритото твърдение за женското несъвършенство, което се открива в почти всички религии и със сигурност в юдейството и християнството? Ева е първата виновница, запокитила всички в света на греха. Заради онази фатална ябълка жените са обвинявани във всички възможни пороци; те са "несъвършени", "сътворени от крива кост", "дяволска врата". В продължение на поне деветнадесет века Църквата и нейните богослови проявяват противоречиви чувства към жената. Харесва им да е мила, девствена или предана майка. Но в същото време я подозират, че дълбоко в нея дреме вечна блудница, зла вещица ... |
|
|
Когато през 2014 година организирахме церемонията Будител на годината, не знаех, че тази инициатива ще се превърне в смисъла на това да съм журналист, нито че ще се превърне в толкова устойчива и разпознаваема кампания. Това, в което вярвах, е, че уникалната българска дума будител стъпва в нашето време. Всяко време има своите будители, понякога и ежедневието. Тази кампания ме научи да будя умението си да ги виждам и да говоря за тях. Будителите имат нужда от нашата подкрепа като общество. Имат нужда от медиите по простата причина, че те са съвременни апостоли. Будителите са маратонци, увличащи цели тълпи. Те създават ... |
|
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, ... |
|
|
"Белите лалета" е роман за една любов и едно дълго пътуване – към другия и към себе си. Дали Доброто и Злото имат едно и също лице? Защо губим най-скъпия дар – любовта, и как една религиозна доктрина подменя човешките ценности? Това са част от въпросите, които романът "Белите лалета" поставя в търсене на истината за смисъла на живота. Една любов, която започва в България и завършва в Афганистан, е отговорът. Едно пътуване – от САЩ до древна земя, опустошена от войни, се превръща в дълго завръщане към себе си. Какво ни носи спасение и надежда в един свят, в който властват икономически интереси и морална ... |
|
|
Забавни истории за малки пакостници. Кое дете не би разпознало себе си в тях? Но също така то ще научи и урока си, че всяка лудория има своите последствия. Книжката е изпъстрена с живи илюстрации, а мекият и безвреден вариант, от който е изработена я прави безопасна за малките деца. ... |
|
|
Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края - когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда - мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания. А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да ... |
|
|
Малката героиня Теди живее с родителите си в мансарда и обожава да слуша приказките, които баща ѝ разказва за Белите цветя. Историите пренасят читатели и слушатели в света на Природата и нейните семейни закони. Три сестри: прелестната Пролет, надменната Зима, меланхоличната Есен и палавият им брат Лято, са част от главните герои и техните истории са истории за обич, ревност, приятелство, храброст, завист, грешка, прошка, вяра и надежда... Белите цветя са пратениците да показват тези сложни чувства. Всяка приказка е посветена на определен месец от годината и цвете, подходящо за сезона. Януари - бяло кокиче, Февруари ... |
|
|
Пастор Хьорлин обожава своите внуци - малкия Антон и неговия батко Карл. Но когато чуе, че ще му гостуват за ваканцията, косите му настръхват. Защото в къщата ли са те, всичко става възможно. Възможно е, когато влезе в зимника за ябълки, да излезе с непознат дакел. Или от банята да потече вода, защото Антон е карал да плуват раците, купени за вечеря. Възможно е и да си получи собствените честитки от непознати хора, защото преди това малкият му внук ги е разнесъл по пощенските кутии в градчето. А какви ги сътворява Антон за Коледа... то не е за приказване. Шведската писателка Ева Бексел, потомка на стар свещенически род, ... |
|
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
|
Хълмът на бедата е сборник на творбите, с които Артър Бенсън остава в сърцата на съвременните читатели - разказите му за призраци и духове, написани в стила на класическата викторианска традиция. Изданието е първо на български език и е изчерпателно за произведенията му за свръхестественото. Поместените творби са публикувани в две негови книги издадени приживе, допълнени са и от две новели издадени посмъртно. Много от тях са блестящи образци на литературата за тайнственото, отвъдното и необяснимото, превеждани на различни езици, представяни в антологии на майсторите на ужаса по цял свят. Артър Кристофър Бенсън (1862 - ... |
|
|
"В живота си срещнах много хора и имах безброй преживявания, които оставиха следи в мен. Но една среща и едно преживяване са съдбовни. Преди години бях принудена да потърся помощ от народния Лечител Петър Димков, за да се излекувам от сериозно заболяване. Оказа се, че той умееше да разбира тялото ми, като с подробните си указания в планчето лекуваше болките по него, ала още по-добре разбираше душата ми и със загатващите си напътствия ме насочваше да намеря пътя към нея. С години се занимавах с тези напътствия, за да разбера посланията им. Те ми помогнаха да разгадая значението и силата на мисълта, вярата, прошката и ... |
|
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
