Цанко Серафимов е автор на историко - публицистичните трудове "Македония IX в. np. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя" (2018), "Ециклопедичен речник за Македония и македонските работи" (2004, 2017), "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис" (2016), на литературните портрети "Биографии на писатели или стълбове на българската духовност" (2006), както и на студията "История славянобългарска - манифест на новото бреме" с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език (2017, 2018), на пиесата & ... |
|
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
|
"Колкото и да е вездесъщо злото, винаги има светлина."Това е книга за горчивия и смешен свят на хора, които живеят, без да забелязват времето. На хора, които не се страхуват да летят и знаят да откриват и в трагичното нещо забавно. На хора, които, и да изгубят вяра, не изпадат в отчаяние. На хора, които познават само едно измерение - измерението, където мечтите се сбъдват непременно."То животът колко сюжета има, два-три, и толкова, като погледне човек, всички минаваме през едни и същи изпитания, и историите ни и те са еднакви. Еднакви - еднакви, обаче всяка си има свой смисъл." Нарине Абгарян е родена ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
Източна философия на изкуството и живописта. ... "В най-дълбоката древност не е имало Правила. Висшата простота още не е била разделена. Но щом тази висша простота се раздели, установява се Правилото. А на какво се основава Правилото? На Единната черта. Единната черта е източник на цялото съществуване и корен на всички явления. Нейното действие е явно за духа на Природата и скрито в човека, ала профанът не разбира това. Ето защо трябва най-напред да установиш Правилото за единната черта в самия себе си. Основанието на Правилото за единната черта е в липсата на правила, която поражда правилата и това Правило пронизва ... |
|
|
Моята година, изживяна с радост. ... През юни 2011 Сюзан научава, че има амиотрофична латерална склероза (АЛС) - болестта на Лу Гериг - необратимо заболяване, което унищожава нервите и води до пълна мускулна атрофия. Тя е на 44, има три малки деца и ѝ остава само една година. Сюзан решава да я изживее с радост. Напуска работата си като журналист, за да прекарва цялото време със семейството си. И предприема седем пътешествия със седемте най-важни в живота си. Въпреки че състоянието ѝ се влошава, Сюзан пътува до Юкон, Унгария, Бахамските острови и Кипър. Тя води синовете си на среща с делфините и 14-годишната ... |
|
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
|
Васил Левски, Апостола на свободата, живее на този свят само 35 години преди да прекрачи прага на безсмъртието. В неговата борба за Освобождение от турско робство съдбата му праща и верни помощници. Един от тях е народният лечител йеромонах Неофит Калчев. Той и отец Матей Преображенски - Миткалото успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема. Помощта им е безценна, за да може Апостола да продължи святата си мисия. Скромният йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, но никога не парадира със заслугите си към родината. Продължава да върши това, което умее най-добре - да лекува хората и да бъде учител. ... |
|
|
"Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век. В интерес на истината, ако призракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни. Затова реших да споделя тази ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
