"Иван Кулеков не е шегобиец, не е хуморист, не е сатирик. Той е умен човек, попаднал в териториите на глупостта. Кулеков свидетелства за истината. Истините звучат парадоксално сред плачевната долина на лъжата. Парадоксът предизвиква масов смях и веселба. На Кулеков не му е смешно. Той е натрупал достатъчно печал." Георги Каприев Иван Кулеков (1951) е автор на книгите На нов ред (1985), Ръкописи (1989), История на Болгаріа (1999), Фотописи (2009), Разумът на съня (2015), Бележки за забравяне (2019), Senza tempo, senza ordine, senza indirizo (Италия, 2001), Harmadik szemelyben (Унгария, 2006), включен е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Иван Павлович Неумивакин - доктор на медицинските науки, професор, действителен член на международните академии по информатизация и енергоинформатизационни науки на Руската академия по естествени и медицинско-технически науки, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държавна премия, член на президиума на Общоруската медицинска асоциация на специалистите по традиционна народна медицина и лечители, водещ народен лечител на Русия, удостоен с висши награди в тази област - "Кехлибарена звезда на магистъра", както и много други отличия. От 1959 г. в продължение на 30 години Неумивакин се занимава с космическа ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
|
Учебникът е предназначен за учениците от СПТУ по строителна механизация. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Тази книга е за още едно чудо на природата – водата, без която животът на Земята не би бил възможен. Професор Неумивакин е разработил и прилага на практика своя система за оздравяване на организма и е автор на много популярни книги, в това число "Кислородната вода", разказва за значението и ползата от водата от гледна точка на биохимичните и енергийните процеси, протичащи в човешкия организъм. И най-важното – как практически да запазим здравето си и да се справим дори с "неизлечимите" заболявания, като употребяваме обикновена вода, която в действителност не е чак толкова обикновена. В книгата можете ... |
|
|
Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
