"Преди стотици хиляди години Таласиопа създала сребърната наметка на бъдещето и златната наметка на миналото - разказа джуджето. – Изтъкала ги от вълните на времето и поверила първата наметка на мълчаливите шамири, а втората - на народа на русалките, за да допринесат за доброто на моретата." Из книгата В океана се надига прастара сила и Алфа Кру с обединени усилия търси пътя към нея по тесните улички на Венеция. Въпреки това радостта им е помрачена, защото климатичната криза се задълбочава. Ще успеят ли всички заедно да спрат Орион, преди да е разпространил вируса срещу магичните в световния океан? Каква ... |
|
Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |
|
Семейна история на три поколения. Дълбоко личен разказ на писателката Моника Хелфер за собствения ѝ произход и за неговите невидими нишки в живота ѝ. Разказ, който тя превръща в универсален. За крехкостта на човешките отношения изобщо. За любовта, доверието, мълчанието, срама. За представите и предразсъдъците на едно отминало време. За войната, която и когато приключи, всъщност не е приключила. За целия багаж, който нашите родители и баби и дядовци ни предават, който носим със себе си и на свой ред предаваме, докато отпечатъкът му избледнее. „Лавирайки между фикционалните и автобиографичните нива, „Багажът“ на ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
За пътя на душите ... Освен че са част от литературната история на ранното християнство, апокрифните текстове представляват любопитно и интригуващо четиво и за съвременния читател. По повод откритието си, чието първо издание през 1904 г. е в 155 екземпляра, изследователят на античната литература, шотландецът Кенет Съливан Гутри пише: “... нека читателят, комуто поученията на блажената Мария за прераждането могат да се сторят странни, поразмисли над факта, че то присъства в по-добре запазените книги на Новия завет като всеобщоразпространена вяра в Палестина по времето на Исус”. Учениците на Исус се събират около Мария в ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
"Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? Потос на Антоан Асенов е много неща книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е ... |
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
Елизабет Борхерс става известна още с първата си публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през 1960 г., когато стихотворението й “Лю-лю дъжд вали и сън” предизвиква полемика в диапазона от “Осанна” до “Разпни го”.Тя се нарежда сред най-силните поети на Германия от двадесетото столетие. Носител е на множество литературни отличия, между които Наградата за изкуство на германската индустрия за стохосбирката “Масата, на която седим” (1967), литературната награда на името на Фридрих Хьолдерлин (1986) и много други. Елизабет Борхерс е член на Академията на науките и литературата в Майнц, както и на германската ... |
|
"Ти не си като другите майки" е разказ за една необичайна женска съдба, блестяща хроника на един живот, а по-скоро на "двата живота" на Елзе Киршнер на фона на епохални обществени трансформации и събития в началото на миналото столетие, през двадесетте години, наречени "златни", по време на възхода на националсоциализма в Германия и осемгодишната емиграция на героинята в България. ... |
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |