„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
|
|
Във всяка една епоха е имало чисти и боголюбиви хора, които са чували Божия глас в сърцето си. На много места в Стария завет срещаме известните думи на пророка: "И Господнето слово дойде към мене." Свидетелства за вътрешно откровение откриваме и в редица новозаветни писания, като например в Откровение от Йоан. През следапостолската епоха църковните отци Йероним и Августин, а по-късно и средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо, Томас а Кемпис и други също са отдавали голямо значение на откровението. Якоб Бьоме (около 1600 година) и Емануел Сведенборг (около 1700) са писали творбите си, вдъхновени от ... |
|
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
|
Учените постепенно си изясняват как се осъществява информационният обмен в природата. Примитивните народи са го смятали за нещо разбиращо се от само себе си и са гледали на човека като на несъмнен участник в него. Когато се научим да се свързваме с цветята в дома си, с дърветата, под които се разхождаме, на които се облягаме, те започват целенасочено да ни освобождават от напрежението и умората и ни помагат да се върнем отново към себе си. Големите дървета служат като антени към вселената и улавят най-мощните вибрации, за да ги превърнат в енергийно поле на умиротворението. Ведно с тях и по-дребните растения събират от ... |
|
|
"Тази книга не е манифест за борба. Има твърде много войнствени книги от жени и за жени, които прокарваха и все още прокарват пътя и които направиха възможни промените в обществото. Моята изходна позиция обаче е друга, макар че лично аз съм водила много битки. Смятам, че патриархатът е гибелен и за мъжете. Защото при него и на мъжете се забранява онова, което ги прави хора и мъже, както се забранява на жените да изживеят живота си на жени и човешка същества. Убедена съм, че една връзка може да бъде излекувана само ако се излекуват и жената, и мъжът". А. Бюрки - Филенц ... |
|
|
Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът "Някой си господин Пекелни" справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография "Обещанието на зората" на легендарния мистификатор Ромен Гари, авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция. Франсоа-Анри Дезерабл, роден ... |
|
|
Още с първия си роман "Цюндел си отива", оценен от критика и читатели като "вертикално излитане" и "една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век. Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой ... |
|
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и ... |
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
