Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
Въпросът за смисъла на съществуването, за същината на всички неща, за мястото на човека в света e в основата на нашето мислене. Затова философията, "любовта към мъдростта", се смята за "майка" на всички науки. Отговорите, които тя дава от античността до съвремието, се менят с обстоятелствата, но не и в същността си. Ето защо заниманието с философия предполага винаги разглеждане на нейната история. Атласът Философия е история на философските учения, представени чрез философите и техните най-важни тези и понятия. Особеното в него е, че те са онагледени с цветни илюстрации. И този път системата на dtv ... |
|
Лекционен курс. ... Книгата представя опит за кратък обзор на духовната обстановка в Западна Европа и света през XVIII и XIX век. Това е времето на разцвета на хуманизма, рационализма, идеализма и други идейни течения, които се вместват в общото понятие Просвещение. Техните представители са философи, учени и общественици, които неизбежно изразяват и своето отношение към Църквата. След Ренесанса и Реформацията християните и християнските водачи се възпитават и развиват в условия, които позволяват много по-освободена мисъл. Те посрещат и поемат предизвикателствата на новото време нееднозначно. Възникват движения за ... |
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |