Лукчета и виолетки е роман, изцяло написан на Северозападен диалект. Авторът му ще ви отведе в Северозападното село Сливата и ще ви разкаже забавни ситуации, в които героите му попадат. По български неподправени, някои от действията им ще ви възмутят, а други ще ви разсмеят. Всичко е натурално, непретенциозно и познато. Но, както казва малката героиня в романа: "Нема да се плашите, щом моите ора са оцелели и вие че оцелеете". ... |
|
|
"Тази е нашата единадесета готварска книга с изпитани рецепти. Подчертаваме това, защото в нея ние съзнателно сме избегнали да дадем, т.е. да повторим рецептите на доста постни и вегетариански ястия, които вече сме поместили в издадените по-рани наши готварски книги: 500 рецепти за готвене, Нова готварска книга, 150 изпитани рецепти за сладки, Домашно приготвяне на зимнина, Домашно консервиране на овощия и зеленчуци, Соленки и сладки за чай и закуска, Диетична кухня, 555 изпитани рецепти за готвене и Български народни гостби. Така че, ако не намерите някоя любима на българското семейство постна или ... |
|
|
99 кулинарни шедьоври. ... Големите майстори готвачи казват: "Никога не гответе с вино, което нямате желание да пиете. Тоест с евтино вино. Рискувате да развалите непоправимо ястието!". В кулинарията виното се използва за приготвяне на задушени ястия, сосове, маринати и като добавка в десерти. Запомнете: виното прави ястията по-наситени и с по-изразен вкус. По време на термичната обработка алкохолните пари "излитат" и остава само изтънченият вкус. Останалото - в тази книга. ... |
|
|
Откакто Вълчо видя снимката на Дядо Коледа във вестника, той не може да мисли за нищо друго, освен как да го изяде. В яхния, на шиш или с карамелизирани лукчета... Все още не се е спрял на окончателния вариант. Но е решено: тази година ще изпрати писмо до Дядо Коледа. Илюстрации: Мариан Барсилон. Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books на издателство Ентусиаст. ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично" (2015) и "Вдъх" (2017). ... |
|
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
"Неуморно чета книгите и публикациите ви. Толкова различни чувства събуждате, че причинявате истинска вихрушка във вътрешния свят на всеки от нас... Невероятно е. Благодаря. Поезията ви създава градивните частици на друго измерение. Изгубваш се и се намираш в него. Прекрасно е. Скоро бих искала да имам и новата ви книга." Читателско мнение Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи ... |
|
|
Зелено училище през януари? Звучи като забавление от първия до последния миг - в планинска хижа високо в планината, сред дълбоките преспи, едно истинско царство на смеха, лудориите и свободата. Но в два часа през нощта четвъртокласникът Митко и неговият най-добър приятел Райчо са поели на собствено приключение - тайна среща в гората с двете шестокласнички Деси и Валя. Невинните игри на децата обаче са прекъснати от връхлитаща лавина и единственото им спасение е да се спуснат дълбоко в недрата на планината. Там попадат в необикновена пещера, където властват странни физически закони, процъфтяват чудати растения и върлуват ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
