В този сборник ще откриете женски, кратки хумористични разкази с неочакван край и любовно-еротично послание. На ръба на приличието и добрия тон в реалността и в литературата, те създават впечатление за лековато, фейлетонно отношение към живота, но това е само на пръв поглед. Зад фигурите на традиционните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния жаргон, зад присмехулния поглед към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират чувствителност, нежност и обичливост. С остроумие и незлоблива закачка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната девойка и чаровния принц, за ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". ... Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много. Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала - завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина. Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар ... |
|
|
1930 година, Раджпутана, Индия. След смъртта на съпруга ѝ единственият спътник в живота на 28-годишната фотографка Елиза е нейният фотоапарат. Когато британското правителство я изпраща в индийско княжество, за да запечата на лента семейството на владетеля, тя е решена да си създаде име на професионалист. Но когато пристига в двореца, Елиза среща Джай, красивия, но мълчалив и често мрачен брат на махараджата. Докато му отваря очите за бедността на собствения му народ, той ѝ посочва несправедливостите на британското управление. Скоро двамата ще открият, че помежду им има повече общо, отколкото са си мислели. Но ... |
|
|
"По този роман задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Помнете ми думата! Но не само, защото е значим и смислен. А заради едно обикновено, човешко и най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет! И което заслужава да живее!" Атанас Филков "Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпроса за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ! Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Стихове ... Дело на талантлив поет, книгата впечатлява с лаконичния си, но богат на внушения изказ. "Драскотините" - един нов жанр в българската поезия, в който всяка дума е пестелива и тежи на мястото си. "Смисълът е във движението – да налееш вино от бутилката, да нарежеш хляба на приятеля и да проследиш на птицата крилете." Из "Драскотини" ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Избрани стихотворения 2016 - 2018 година."Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им "капят по антрето". Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му ... |
|
|
Поезия ... Тук Намери ли отговора? Търсихме го върху всеки ледник. Прословутото изречение „Няма смисъл.” Промъкна се мълчаливо, като стъпки на котка. „Няма смисъл.” Отдавна си го знаела. Движенията ти ме карат да погледна лицето. Изразява една истина „отплавал си някъде”. Като ехо я чувам. Сега докато чакам, звуците замръзват. Онемях от тишина. ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
След болезнена раздяла, студентката трети курс Блейк Логан бяга в семейната им къща край езерото Тахо, решена да се изолира от света. Планът ѝ е прост: без мъже, без драми. Докато не се появява Уайът Греъм. С четири години по-голям и прекалено добър в това да ѝ влиза под кожата, той е живото въплъщение на „лоша идея“ - и момчето, което е наранило гордостта ѝ, когато на шестнайсет тя му е признала чувствата си. Кариерата на Уайът като музикант е в застой и той идва в Тахо в търсене на вдъхновение. Последното, което очаква, е да го намери в Блейк. Години наред е държал дистанция, убеден, че не е подходящ ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... "Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми." Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като ... |
